Себастиен Жапризо

Жан-Батист Роси
Jean-Baptiste Rossi
ПсевдонимСебастиен Жапризо,
Робърт Хуарт
Роден5 юли 1931 г.
Марсилия, Франция
Починал4 март 2003 г. (71 г.)
Виши, Франция
Професияписател, режисьор, преводач, сценарист
Националност Франция
Активен период1950-2003
Жанрдрама, криминален роман, трилър
СъпругаДжърмейн Хуарт
Подпис
Уебсайт
Жан-Батист Роси в Общомедия

Жан-Батист Роси (на френски: Jean-Baptiste Rossi) е френски преводач, сценарист, режисьор, поет и писател на произведения в жанра драма, трилър и криминален роман. Пише и под псевдонима Себастиен Жапризо[1] (на френски: Sébastien Japrisot), който е анаграма на името му, и Робърт Хуарт (Robert Huart). Познат е и като „френския Греъм Грийн“.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Жан-Батист Роси е роден на 4 юли 1931 г. в Марсилия, Франция, в италианско семейство. Отгледан е от семейството на майка си. Завършва гимназия „Тиер“ в родния град. Още като гимназист пише първата си книга „Les Mal Partis“ е публикувана през 1950 г., която е любовна история между ученик и монахиня.

След гимназията следва в Сорбоната. За да се издържа прави преводи на романите на Кларънс Малфорд, Луис Л'Амур и Селинджър, ползвайки псевдонима Робърт Хуарт. После има успешна кариера в рекламата.

Първият му криминален роман „Compartiment tueurs“ (Купе за убийци) е издаден през 1962 г. Той е много успешен и през 1965 г. е екранизиран в едноименния филм на Костас Гаврас с участието на Симон Синьоре и Ив Монтан.

Следващият му роман „Капан за Пепеляшка“ е издаден през 1963 г. През 1965 г. е екранизиран в едноименния филм на Андре Каят с участието на Дани Карел и Маделин Робинсън.

През 1966 г. е издаден романа му „La Dame dans l'auto avec des lunettes et un fusil“ (Дамата в колата с очила и пистолет), който има неколкоратни екранизации.

През 1977 г. е издаден романът му „L'Été meurtrier“ (Убийствено лято). Той получава наградите „Дьо Маго“ и наградата на Шведската академия. През 1983 г. е екранизиран в едноименния филм на Жан Бекер с участието на Изабел Аджани и Ален Сушон.

Романът му „Най-дългият годеж“ от 1991 г. получава наградата „Интералие“ и е екранизиран през 2004 г. с участието на Одре Тоту.

Жан-Батист Роси умира на 4 март 2003 г. във Виши, Франция.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Compartiment tueurs (1962)
  • Piège pour Cendrillon (1963) – Голямата награда за криминален роман на годината
    Капан за Пепеляшка, изд.: ИК „Ентусиаст“, София (2016), прев. Силвия Колева
  • La Dame dans l'auto avec des lunettes et un fusil (1966) – награда „Сребърен кинжал“
    Пътуващият труп, изд. ДФ „Булфстарс ООФ“ (1991), прев. Татяна Белевич
  • L'Été meurtrier (1977) – награда „Дьо Маго“ и награда на Шведската академия
  • Un long dimanche de fiançailles (1991) – награда „Интералие“
    Най-дългият годеж, изд.: ИК „Колибри“, София (2007), прев. Силвия Колева
  • La Machine à parler d'amour (1967)
  • Adieu l'ami (1968)
  • The Lady in the Car with Glasses and a Gun (1970)
  • La Course du lièvre à travers les champs (1972)
  • Le Passager de la pluie (1992)
  1. В България името се среща и като Себастиен Жапризо
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sébastien Japrisot в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​