Северна офанзива (Гражданска война в Испания)

Северна офанзива
Гражданска война в Испания
Информация
Период31 март – 21 октомври 1937 г.
МястоСеверна Испания
РезултатПобеда за националистите
Страни в конфликта
Бунтовническа фракция
Легион „Кондор“
Кралство Италия
Испания Испания
Страна на баските
Командири и лидери
Емилио Мола
Фидел Арондо
Хосе Солчага
Волфрам фон Рихтхофен
Еторе Бастико
Испания Адолфо Прада
Испания Франсиско Лано де ла Енкомиенда
Испания Франсиско Сиутат де Мигел
Испания Франсиско Галан
Испания Белармино Томас
Сили
100 000 националистически войници
60 000 италиански войници[1]
400 оръдия
230 самолета
1 боен кораб
2 крайцера
1 разрушител
120 000 войници и милиция[2]
250 оръдия
40 танка
70 самолета
2 разрушителя
7 бойни траулери
Жертви и загуби
10 000 убити
1 боен кораб
33 000 убити
100 000 пленени
1 разрушител

Северната офанзива е кампания от Гражданската война в Испания, в която националистическите сили побеждават и окупират части от Северна Испания.

Кампанията включва няколко отделни битки. Бискайската кампания води до загубата на Страната на баските, която все още се държи от Републиката и Билбао, най-големият испански индустриален център. Тази част от кампанията включва бомбардировките на Герника и Дуранго.

Битката при Сантандер причинява загубата на провинция Сантандер в Кантабрийска Стара Кастилия за републиката. Битката при Ел Мазуко води до превземането на контролираната от републиканците част от Астурия и падането на Хихон, последната северна крепост на републиката, в ръцете на националистите. Кампанията завършва на 21 октомври 1937 г. с решителна и пълна победа за националистите.

Емилио Мола командва началото на тази офанзива на 31 март 1937 г., но той загива при самолетна катастрофа на 3 юни 1937 г. Националистите започват атаката с 50 000 души от 61-ва на Солчага.[3] Северната републиканска армия е командвана от генерал Франсиско Лано де ла Енкомиенда[4], което е началото на Бискайската кампания. Националистическата офанзива започва на 31 март и същия ден Легион „Кондор“ бомбардира град Дуранго с 250 убити цивилни. Наварските войски атакуват град Очандиано и на 4 април го окупират след тежки битки. След това Мола решава да спре настъплението поради лошо време.[5]

На 6 април националистическото правителство в Бургос обявява блокадата на баските пристанища, но някои британски кораби акостират в Билбао. На 20 април националистите продължават офанзивата си и окупират Елгета след тежка артилерийска бомбардировка. Същия ден Легион „Кондор“ бомбардира Герника. Баските се оттеглят до линията на Железния пояс и на 30 април италианците окупират Бермео, но националистическият боен кораб „España“ е потопен от мина.[6]

Републиканското правителство решава да изпрати 50 самолета в Билбао и започва две офанзиви срещу Уеска и Сеговия, за да спре настъплението на националистите, но и двете се провалят. На 3 юни Мола е заменен от Давила. На 12 юни националистите започват своето нападение над Железния пояс и след тежки въздушни и артилерийски бомбардировки влизат победоносно в Билбао на 19 юни.[7]

Битката при Сантандер

[редактиране | редактиране на кода]

След падането на Билбао републиканското правителство решава да започне офанзива срещу Брунете, за да спре офанзивата на националистите на север на 6 юли, но до 25 юли офанзивата приключва. Републиканските войски в Кантабрия са с нисък морал и баските войници не искат да спрат битката. На 14 август националистите започват настъпление срещу Кантабрия с 90 000 души, 25 000 от които италианци, и 200 самолета на армията на Севера. На 17 август италианците окупират прохода Ел Ескудо и обкръжават 22 републикански батальона в Кампо, Кантабрия. На 24 август баските войски се предават на италианците при Сантоня, а републиканските войски бягат от Сантандер. На 26 август италианците окупират Сантандер, а до 1 септември националистите завземат почти цяла Кантабрия. Националистите пленяват 60 000 души, най-големият брой по време на войната.[8]

Астурийска кампания

[редактиране | редактиране на кода]

След неуспешната офанзива на републиканците срещу Сарагоса, националистите решават да продължат настъплението си срещу Астурия. Националистите имат огромно числено (90 000 души срещу 45 000) и материално (повече от 200 самолета срещу 35) превъзходство, но републиканската армия в Астурия е по-добре организирана, отколкото в Сантандер, а трудният терен осигурява отлични отбранителни позиции. По време на битката при Ел Мазуко 30 000 наварски войници, водени от Солчага и подкрепени от Легион „Кондор“ превземат долината Ел Мазуко и критичните близки планини (Пена Бланка и Пико Турбина), които са отбранявани от 5 000 републикански войници след 33 дни на кървава битка.[9][10]

На 14 октомври националистите разбиват републиканския фронт, а на 17 октомври републиканското правителство нарежда да се започне евакуацията на Астурия. Националистическите кораби обаче блокират пристанищата на Астурия и само няколко военни командири (Адолфо Прада, Галан, Белармино Томас) успяват да избягат. До 21 октомври националистите окупират Хихон и приключват завладяването на северната зона.[11]

Със завладяването на Севера националистите контролират 36% от испанското индустриално производство, 60% от производството на въглища и цялото производство на стомана. Освен това повече от 100 000 републикански пленници са принудени да се присъединят към националистическата армия или да бъдат пратени в трудови батальони.[12] Републиката губи армията на Севера (повече от 200 000 войници) и дотогава пълната военна победа на Републиката във войната става невъзможна. След това Франко решава да започне нова офанзива срещу Мадрид, но Висенте Рохо, лидерът на Републиканската армия, започва отклоняваща офанзива в Арагон, битката при Теруел.[13]

  1. Jackson, Gabriel. La república española y la guerra civil. RBA editores. 2005. Barcelona.
  2. Jackson, Gabriel. La república española y la guerra civil. RBA editores. 2005. Barcelona. Pagina 330
  3. Hugh Thomas, (2001), p. 595
  4. Hugh Thomas, (2001), p. 597.
  5. Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. London. pp.228-229
  6. Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. pp.595-611
  7. Beevor, Antony (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. London: Penguin Books. p. 236.
  8. Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p.699
  9. Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. p. 302
  10. El Mazuco (La defensa imposible) by Juan Antonio de Blas.
  11. Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. pp.708–710
  12. Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. London. p.303
  13. Graham, Helen. (2005). The Spanish Civil War. A Very Short Introduction. Oxford University Press. p.93
  • Beevor, Antony. The Battle for Spain The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin, 2006. ISBN 978-0-14-303765-1.
  • Graham, Helen. (2005). The Spanish Civil War. A Very Short introduction. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-280377-1.
  • Jackson, Gabriel. (1967) The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. Princeton. ISBN 978-0-691-00757-1.
  • Preston, Paul. The Spanish Holocaust: Inquisition and Extermination in Twentieth-Century Spain. London, UK, HarperCollins, 2013. ISBN 978-0-00-638695-7.
  • Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books, Limited (UK), 2001. ISBN 978-0-14-101161-5.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата War in the North в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​