Севилският бръснар

Севилският бръснар
КомпозиторДжоакино Росини
ЛибретистЧезаре Стербини
Основакомедия „Севилският бръснар“ на Пиер Бомарше
ЖанрОпера-буфа
Действия2
Премиера20 февруари 1816 година, Рим – Театро Арджентина
Севилският бръснар в Общомедия

„Севилският бръснар“ (на италиански: Il barbiere di Siviglia, ossia L'inutile precauzione) е опера в две действия от Джоакино Росини – една от най-популярните опери на италианския композитор по либрето в италианска адаптация на Чезаре Стербини. Оригиналното либрето е от едноименната френска комедия на Пиер Бомарше (1775). Премиерата на операта на Росини е на 20 февруари 1816 година в Рим.[1]

Произведението на Росини е сред най-силните образци на класическата музика и оперното изкуство. Над 200 години остава все още изпълнявана на много места по света.[2]

Пред дома на доктор Бартоло, настойник на Розина, е влюбеният в Розина благородник граф Алмавива. Поканил е и улични музиканти за серенада, която се проваля. Наоколо е бръснарят Фигаро, който решава да помогне на графа да покаже любовта си към младото момиче.

Момичето успява да пусне от балкона любовно писмо, като моли ухажора да се представи и той казва фалшиво име – Линдор. Фигаро предлата на Алмавива да се облече като войник и да поиска квартира в дома на доктор Бартоло.

В дома на Бартоло идва Дон Базилио, учител по музика на Розина. Той споделя на ревнивия Бартоло, че в града е граф Алмавива. Бартоло му споделя, че на другия ден възнамерява да се ожени за Розина. Фигаро подслушва разговора им и разказва на Розина, докато тя пише тайни писмо до Линдор.

В къщата нахлува Алмавива, преоблечен като войник, както го е посъветвал Фигаро. Прави се на пиян и успява да предаде писмо на Розина. От шума идва градският караул, който иска да арестува пияния. Но поглежда документа му за самоличност и отстъпва.

Отново в дома на Бартоло нахлува непознат – отново Алмавива, но преоблечен този път като ученик на Дон Базилио, който идва да го замести, защото учителят е болен. Фигаро също идва, за да помогне на Алмавива да има малко повече време с Розина – започва да бръсне Бартоло. Но Бартоло надушва измамата и иска да изгони мнимия учител. В това време нахлува Дон Базилио. Бартоло е решен да се ожени още същата вечер и изпраща Дон Базилио да търси нотариус.

Розина разбира, че Линдор и Алмавива са един и същи човек. Фигаро и Алмавива отново са в дома на Бартоло, искат да избягат с Розина. На входа се сблъскват с Дон Базилио, който води нотариус. Алмавива подкупва Дон Базилио. Нотариусът венчава Алмавива и Розина. Доктор Бартоло нахлува с войници, но е поставен пред свършен факт и се утешава само със зестрата на Розина, която Алмавива оставя.[3]

Роля Глас[4] Участник в премиерата, 20 февруари 1816
Диригент: Джоакино Росини
Граф Алмавива тенор Мануел Гарсия (тенор)
Бартоло, лекар, попечител на Розина бас Бартоломео Ботичели
Розина, контраалт Гертруд Ригети-Джорджи
Фигаро, бръснар баритон Луиджи Замбони
Базилио, учител по музика на Розина бас Зенобио Витарели
Берта, помощница в дома на Бартоло сопрано Елисавета Лойселет
Фиорело, слуга на Алмавива бас Паоло Биаджели
Амброджио, слуга на Бартоло бас
Сержант от полицията бас
Нотариус не пее
Хор: офицери, войници, улични музиканти
  1. Огнян Стамболиев, Авторът на „Севилският бръснар” и „Пепеляшка” бил не само велик музикант, но и голям кулинар, operasofia.bg, 27 септември 2014 г.
  2. Сeвилският бръснар, Дж. Росини - Информация - Виена Опера и оперета // classicworld.at. Посетен на 13 януари 2022.
  3. „Севилският бръснар” от Джоакино Росини, опера в три действия (съдържание) - Музика - БНР Новини // bnr.bg. Посетен на 13 януари 2022.
  4. Описани са както са дадени в изданието от 2021 Fondazione Teatro La Fenice di Venezia (виж Il barbiere di Siviglia, p. 37 [pdf p. 51]), с изключение на фигаро. Although the program book lists Figaro as a bass, all other sources cited here have baritone.