Севлиево

Вижте пояснителната страница за други значения на Севлиево.
Севлиево
      
Герб
Централният площад със Статуята на свободата
Централният площад със Статуята на свободата
България
43.0207° с. ш. 25.0945° и. д.
Севлиево
Област Габрово
43.0207° с. ш. 25.0945° и. д.
Севлиево
Севлиево
43.0207° с. ш. 25.0945° и. д.
Севлиево
Общи данни
Население22 035 души[1] (15 март 2024 г.)
534 души/km²
Землище41,244 km²
Надм. височина230 m
Пощ. код5400
Тел. код0675
МПС кодЕВ
ЕКАТТЕ65927
Администрация
ДържаваБългария
ОбластГаброво
Община
   – кмет		Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ; 2011)
Уебсайтwww.sevlievo.bg
Севлиево в Общомедия

Севлѝево е град, разположен в Централна България, административен център на община Севлиево, област Габрово. Градът е втори по големина в областта и заема 40-а позиция по население в страната. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 22 161 души по настоящ адрес и 24 409 души по постоянен адрес.[2]

География

[редактиране | редактиране на кода]

Град Севлиево се намира в Централна Северна България, близо е до географския център на страната с географско положение 43° 1' 32" сев. ш. и на 25° 6' 48" изт. д. Надморската височина на града е 201 м, но това е най-ниската точка на общината. По билото на Стара планина някои върхове достигат до 1900 м надморска височина, а полупланинският терен е със средна височина 400 – 700 м. Климатът е умерено-континентален, с голяма амплитуда между най-ниските и най-високите годишни температури от плюс 30 – 35 градуса по Целзий през лятото до минус 20 – 25 градуса през зимата.


  Севлиево 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 17,5 22,6 32,6 32,9 36 37,8 40,5 41,3 41,7 38 27,2 21,7 41,7
Средни максимални температури (°C) 1,9 5,8 10,5 18,3 23 26,2 28,8 29,3 25,4 18,8 11,9 4,8 17,1
Средни температури (°C) −3,1 0,2 4,7 11,4 16,2 19,7 21,5 21,2 16,9 11,4 6,1 0,1 10,5
Средни минимални температури (°C) −7,4 −5 −1 4,1 9,1 12,7 14,2 13,2 9,4 4,7 1,5 −4,4 4,3
Абсолютни минимални температури (°C) −35,4 −35 −24,3 −7,5 −1,6 3,2 6,7 5 −1,8 −7 −13,5 −26,5 −35,4
Средни месечни валежи (mm) 40 33 36 60 95 100 79 56 41 44 43 41 668
Източник: Stringmeteo.com

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2011):[3][4][5]

Севлиево
Година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2009 2011 2013 2016 2017 2018 2019
Население ?? ?? ?? 9827 14 381 20 423 24 429 26 440 25 494 24 775 24 448 24 065 22 676 ??
Най-голям брой ?? в ??
Източници: Национален статистически институт,[3] „citypopulation.de“,[4] „pop-stat.mashke.org“,[5] Географски институт при БАН??

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 22676 100,00
Българи 18157 80,07
Турци 2226 9,81
Цигани 274 1,20
Други 48 0,21
Не се самоопределят 318 1,40
Неотговорили 1653 7,28

История

[редактиране | редактиране на кода]
Пазарният площад в Севлиево с хотел „Централъ“ и сладкарница „Роза“, преди 1932 година

Резултатите от проучването на средновековния град Хоталич край Севлиево показват, че това е най-големият по площ средновековен град в България, извън столиците Плиска, Преслав и Търново. Изворите за Хоталич са изключително оскъдни и недостатъчни за свързването им с определен археологически паметник. До разкопките на крепостта край Севлиево липсват и проучвания на съвременни изследователи на българските старини. Известен се малък каменен надпис, открит от Данаил Кацев-Бурски край Батошевския манастир и пренесен в София. По време на бомбардировките през Втората световна война случайно се запазило тефтерчето на откривателя, което той го прерисувал. Близките му го предоставят на Никола Ковачев, а той през 1959 г. публикува текста. В него четем:

„Съгради този храм Гено от Хотел и Петър Търнов лято 67...“ Това е единственият средновековен писмен извор за Хотел. По-късно в турските административни документи се вписва като Хоталич. От средата на XVI век като „нахѝя“, а в документ от 1618 г. като „кааза̀ Хоталич“. В преведените и цитирани от Руси Стойков документи от 1638 г. и 1643 – 1644 г. се споменава вече само „кааза Хоталич“, а на някои места е прибавено „Нам и дигер Серви“, което в превод означава „с друго име Серви“.

В един документ от 1550 г., където са вписани ленните владения, като че ли има отговор на въпроса, каква е връзката между селищата Хоталич и Севлиево. В него се казва: „В нахия Хоталич с друго име Хисар Бегли и ЗИР“. „Хисар“ означава крепост или укрепление, а последното „ЗИР“ се превежда „под него“ или „подчинен на горния“. Това може да се тълкува като „крепостта Хоталич и долния Хоталич“, или „селото под Хоталич“. В документ от 1618 г. са указани вече кааза Хоталич, село Селви. От тези само няколко извора можем да направим извод, че когато турците завладяват Северна България, те превземат и разрушават крепостта Хоталич, а населението прогонват. Самите турци се заселват в равнината, в долния Хоталич, на левия бряг на р. Росица. Селището постепенно се разраства, привлича населението на крепостта Хоталич и околните селища. Изземва функциите на средновековния административен център, какъвто е бил Хоталич и става икономически, стопански, а по-късно и културен център на района.

Името на града е било Серби, от византийското серви, араб. серфи и би могло да се наведе за основаването му от преселници сърби или българи откъм Сръбско, заселили се в района на Хоталич. И така от името Сърбе, Сърби под византийско влияние Серви и под араб. влияние серфи, накрая турците са го видоизменили в Селви и оттук – Селвиово, а сетне Севлиево.

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Радославистката партия.[7]

На 28 юни 1939 година река Росица приижда и голямо наводнение сполетява град Севлиево, което довежда до множество разрушения и човешки жертви.[8][9]

Религии

[редактиране | редактиране на кода]

Преобладават източноправославните християни. В града има две православни църкви: храм „Св. пророк Илия“ и храм „Св. Троица“; Божия църква, общност на Евангелската методистка епископална църква,[10] църква Шалом и Църква на Адвентистите от Седмия ден. През 2018 г. църквата „Св. пророк Илия“ е обявена за паметник на културата с национално значение.[11]

Политика

[редактиране | редактиране на кода]

Настоящият кмет е Иван Иванов, роден през 1972 г. В Общинския съвет на Севлиево за мандат 2015 – 2019 година влизат 11 представители на ПП ГЕРБ, 7 – на Избирам Севлиево – Българска социалистическа партия, Български социалдемократи, Движение за социален хуманизъм, Партия на зелените, Земеделски съюз Ал. Стамболийски, 4 – на Движение за права и свободи – ДПС, 2 – на Народен съюз, 2 – на Реформаторски блок, 2 – на Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО, 1 – на Заедно за Севлиевска община.

Забележителности на града

[редактиране | редактиране на кода]
Сградата на общината в Севлиево
Църквата „Св. Пророк Илия“
  • Градска художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“
  • Хоталич – градът крепост край Севлиево
  • Часовниковата кула (издигната през 1779 г.)
  • Дандолови къщи (музей с етнографска експозиция)
  • Къща музей Дан Колов – на 7 км югозападно от града, в село Сенник
  • Табахана (реставрирана работилница за кожи)
  • Мостът над река Росица – построен през 1857 г. от известния майстор Кольо Фичето
  • Статуя на свободата (1894 г.), чиито стълб е оригинална каменна колона от римския град Никополис ад Иструм. Проектът е на Ото Хорейши и италианския скулптор Арнолдо Цоки. Бронзовата фигура е изработена във Виена. Издигнат е на мястото на бесилката, от която тръгват към безсмъртието севлиевските борци за свободата на България
  • Църквата „Св. Троица“ (от 1870 г.)
  • Църквата „Св. Пророк Илия“ (1834 г. с ценен дърворезбен иконостас)
  • Хаджистояновото училище – днес Градски исторически музей
  • Девическият манастир „Въведение Богородично“ (село Батошево основан през XIX в.)
  • Батошевският мъжки манастир „Успение Пресвета Богородица“ (на 20 км южно от града, по пътя за Априлци, основан през XIV век, по време на Второто българско царство, за което свидетелствува каменен надпис от времето на цар Михаил Асен (1246 – 1256 г.). Изгорен и разрушен до основи при османското нашествие, манастирът е възстановен през 1836 г. Дърворезбите в църквата му са дело на новоселски майстори, а иконите са на големия възрожденски художник Станислав Доспевски. През годините на владичеството манастирът е важно просветно средище. Днес той е реставриран и е действащ мъжки манастир)
  • Язовир Александър Стамболийски (на 33 км от Севлиево близо до село Младен. Дължината му е 18 км. Предоставя възможности за ветроходство, гребни и водомоторни спортове, риболов, плаж)
  • Дом на културата „Мара Белчева“
  • Църквата „Св. Пророк Илия“
    Църквата „Св. Пророк Илия“
  • Часовниковата кула
    Часовниковата кула
  • Читалище „Развитие“
    Читалище „Развитие“
  • Статуята на свободата
    Статуята на свободата
  • Празниците на града са в средата на октомври, когато пристига и панаира с много забавления за гражданите на града и жителите на селата в община Севлиево.

Спортни клубове

[редактиране | редактиране на кода]
  • ФК Севлиево
  • Клуб по плуване „Спортен Клуб Викинг 2008 – Севлиево“
  • СКХУ „АЛФА“
  • Клуб по бадминтон – Хоталич 2005
  • СК по акробатика
  • СК по баскетбол „Раковски“
  • СК по борба „Дан Колов“ – Севлиево
  • СК по волейбол
  • СК по джудо и самбо „Раковски“
  • СК по карате „Киокушинкай“
  • СК по културизъм и фитнес „Кондор-90“
  • СККБМТ Файт клуб Севлиево
  • СК по шахмат „Европа“
  • СК по моделизъм „Икар-2010“
  • Клуб за екстремни спортове „Вертикален свят“
  • Колоклуб „Лястовица“
  • Клуб по спортно ориентиране
  • Клуб „Турист“
  • СК по Спортен риболов „Абанос-карп“
  • Айкидо клуб „Буджин“
  • Мото-клуб „Върколаците“
  • Автомобилен спортен клуб „Севлиево“
  • ФК „Севлиево – Лейдис“

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Водещи предприятия:

  • „Идеал Стандарт – Видима“ – заводи за санитарна керамика и санитарна арматура
  • „Хамбергер България“ – завод за тоалетни седалки, капаци и дъбов ламинат
  • Хитачи Енерджи България ЕООД – производство на високоволтова апаратура
  • „Емка“ – електропроводници за индустрията и бита
  • „Росица“ – трикотажни изделия
  • „Паралел“ – водещ производител на дунапрен и мека мебел
  • „Абанос“ – кухненски мебели
  • „Изгрев 90“ – строителни материали
  • „Бета Логистик ООД“ – производство на млечни изделия
  • „Алкал“ ООД – картини, репродукции, графичен и уебдизайн, интериорен и екстериорен дизайн, изкуство
  • „Херос Строй“ – строителство
  • „Мазалат“ – строителство

Известни личности

[редактиране | редактиране на кода]
Групова снимка на либерали от Севлиево, преди 1915 година
Родени в Севлиево
Починали в Севлиево
Свързани със Севлиево

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ www.grao.bg
  3. ↑ а б Население – градове в България – „НСИ“
  4. ↑ а б WorldCityPopulation
  5. ↑ а б Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  6. ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  7. ↑ Милюков, Павел. Живата истина (Студии за България). София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-162-3. с. 162.
  8. ↑ Frankfurter zeitung / 01 Juli 1939
  9. ↑ 80 години от голямото наводнение в Севлиево (АРХИВНИ СНИМКИ) @ dariknews.bg / Посетен на 12 ноември 2022
  10. ↑ methodist.bg // Архивиран от оригинала на 2019-04-07. Посетен на 2019-04-07.
  11. ↑ Заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) от 21 август 2018 г. // Министерство на културата, 21 август 2018 г. Посетен на 30 август 2018 г.
  12. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
  13. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.8
  14. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 57

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Населени места в община Севлиево
Град
Севлиево (общински център)
Села
Агатово  · Батошево  · Бериево  · Боазът  · Богатово  · Буря  · Валевци  · Войнишка  · Горна Росица  · Градище  · Градница  · Дамяново  · Дебелцово  · Дисманица  · Добромирка  · Душево  · Душевски колиби  · Енев рът  · Идилево  · Карамичевци  · Кастел  · Корията  · Кормянско  · Крамолин  · Крушево  · Кръвеник  · Купен  · Ловнидол  · Малки Вършец  · Младен  · Млечево  · Петко Славейков  · Попска  · Ряховците  · Селище  · Сенник  · Стоките  · Столът  · Табашка  · Тумбалово  · Търхово  · Угорелец  · Хирево  · Шопите  · Шумата
Исторически
села
Градове в Област Габрово
Габрово • Дряново • Плачковци • Севлиево • Трявна
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „България“         Портал „България“