Сейнт Джеймс (дворец)

Дворец „Сейнт Джеймс“
St. James’s Palace
Главният вход на двореца
Главният вход на двореца
51.5047° с. ш. -0.1378° и. д.
Дворец „Сейнт Джеймс“
Местоположение в централен Лондон
Информация
Страна Великобритания
МестоположениеЛондон
СтилТюдор
Строителство1531 – 1536 г.
Дворец „Сейнт Джеймс“ в Общомедия

Дворецът Сейнт-Джеймс (на английски: St. James’s Palace) е една от най-старите сгради в Лондон. Намира се на улица „Пал Мал“ на север от едноименния парк Сейнт Джеймс. Построен е на мястото на средновековен лепрозорий, носещ името на свети Яков (Джеймс). Сградата от характерни червени тухли била предназначена за втора столична резиденция на крал Хенри VIII[1]. Тук умира дъщеря му Мария I Тюдор и в дворцовия параклис (арх. Иниго Джоунс) се съхраняват останките ѝ.

До 1698 английските крале живеели в двореца Уайтхол и едва след унищожаването му през 1698 г. дворецът Сейнт-Джеймс се превръща в основно седалище на кралския двор. Придворните се оплаквали от тесните и стари помещения, които постоянно били в процес на ремонт и разширение. Самите монарси предпочитали по-тихия и уютен дворец Кенсигтън и след големия пожар от 1809 г. дворецът на улица Пел Мел бил практически изоставен.

При възкачването си на престола през 1837 г. кралица Виктория официално избрала за своя главна резиденция Бъкингамския дворец, като оставила двореца Сейнт Джеймс на разположение на двора на принца на Уелс. Известно време това е официалната резиденция и на принц Чарлз, но сега такава е Кларънс Хаус, намираща се до двореца Сейнт Джеймс (те имат обща градина)

  1. Wagner, John, Walters Schmid, Susan. Encyclopedia of Tudor England. CA, USA, ABC Clio, 2011. ISBN 1598842994. p. 1054–1055. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сент-Джеймсский дворец“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​