Секваните (на латински: Sequani) са келтско племе в Галия.
Първо те обитават изворите и долината на Сена, по-късно се заселват на територията между Сона, Рона и планината Юра.[1] Названието им се свързва и с името на речното божество Секвана, от чието име произлиза и името на река Сена. Техен опидум е Везонцио (на латински: Vesontio), днешен Безансон.
Секвански Предели Maxima Sequanorum | |
— провинция на Римската империя — | |
314 – 486 | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Безонцио |
История | Късна античност |
| |
Днес част от | ![]() ![]() |
Секвански Предели в Общомедия |
Цезар пише за секваните в De Bello Gallico. Той съобщава имената на техните крале Катаманталед и сина му Кастик, като последният е определян от автора като „приятел на римския народ“. Късноримската провинция Максима Секванорум (на латински: Maxima Sequanorum, Sequania, Sequanica, Sequanicum), намираща се в диоцез Галия, е наречена на това племе.