Серафим II Σεραφεὶμ Β´ | |
православен духовник | |
Роден |
1690 г.
|
---|---|
Починал | 7 декември 1779 г.
|
Погребан | Украйна |
Религия | православие |
Серафим II Константинополски (на гръцки: Σεραφεὶμ Β´) е православен духовник, вселенски патриарх в Цариград от 1757 до 1761 година.
Роден е в края на XVII век в епирския град Делвина.[1] От 8 октомври 1746 година е пловдивски митрополит.[2] На 22 юли 1757 година е избран за патриарх на Константинопол. През 1759 година налага във Вселенската патриаршия отбелязването на 30 ноември като ден на Свети Андрей.[3] През 1760 година изпраща Козма Етолийски на проповедническа мисия из селата в Тракия.
През 1759 година кани Евгений Вулгарис да реформира Великата народна школа в Константинопол. Заедно с великия везир Коджа Мехмед Рагъп паша прави опити за запазване мирните отношения и даже сближаване на Руската империя с Вселенската патриаршия.[4][5] Свален е от патриаршеския престол на 26 март 1761 година и заточен на Света гора.[6] Установява се във ватопедския скит „Свети Андрей“.
По време на Руско-турската война от 1768 – 1774 година взима открито страната на Русия, като подкрепя Гръцкия проект. През 1776 година се установява в Мгарския манастир, където умира и е погребан.
Теофан | → | пловдивски митрополит (8 октомври 1746 – 22 юли 1757) |
→ | Авксентий |
Калиник IV | → | вселенски патриарх (22 юли 1757 – 26 март 1761) |
→ | Йоаникий III |