Сергей Корольов Корольов Сергій Павлович | |
съветски украински и руски инженер | |
Роден |
30 декември 1906 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Некропол на стената на Кремъл, Тверски район, Русия |
Етнос | Украинци |
Учил в | Киевски политехнически институт Московски държавен технически университет „Бауман“[1] |
Техника | |
Област | Авиоинженерство |
Семейство | |
Деца | 1 |
Подпис | |
Сергей Корольов в Общомедия |
Сергей Павлович Корольов (на руски: Серге́й Па́влович Королёв, на украински: Сергі́й Па́влович Корольо́в (Королів)) е съветски учен и конструктор на ракетна и космическа техника.
Той е двукратен герой на социалистическия труд, лауреат на Ленинска премия, академик на Академията на науките на СССР. Наричан е Баща на съветската космонавтика.
Корольов е създателят на съветското стратегическо ракетно оръжие със среден и междуконтинентален обсег и основоположник на практическата космонавтика. Неговите конструкторски разработки на ракетна техника имат изключителна важност за развитието на съветското ракетно въоръжение, а в областта на космонавтиката имат световно значение.
Роден е в град Житомир, Украйна, Руска империя на 30 декември 1906 (12 януари 1907 нов стил) г. Баща (син на руснак и беларуска от Могильов) е учител по руска литература, майка му (от казашко-гръцко-полски произход) е дъщеря на търговец от Нежин; живеят в Киев от 1908 г. Поради финансови затруднения родителите му се разделят (1910), развеждат се след години. Децата живеят при нейните родители в Нежин и се връщат при нея в Киев (1914), където тя се омъжва.
Сергей постъпва в подготовителен клас на киевска гимназия (1915), после в I клас на одеска гимназия (1917), а след закриването ѝ получава домашно обучение. От малък проявява изключителен интерес към летателни апарати. Занимава се в кръжоци от 1921 г. На 17 години създава своя първи планер.
През 1924 г. постъпва в Киевския политехнически институт. През есента на 1926 г. се прехвърля в Московското висше техническо училище (МГТУ имени Баумана), където става планерист.
След като се дипломира, Корольов постъпва на работа в Московския университет и интересът му се променя – вместо със самолетостроене, започва да се занимава с ракетно придвижване – област, която по онова време има само теоретични основи.
През 1931 г. Корольов основава група за изучаване на реактивно движение. Групата успява да разработи първите съветски ракети с течно гориво – ГИРД-9 и ГИРД-10. През 1933 г. военните поемат групата и заедно с Валентин Глушко създават първия пилотиран летателен апарат с ракетен двигател РП-318 (РакетоПлан).
На 22 юни 1938 г. Корольов е арестуван от служители на НКВД. Осъден е на 10 години затвор за участие в троцкистка организация и е изпратен в трудов лагер на ГУЛАГ в Източен Сибир. Делото му е преразгледано след няколко месеца и е преместен в т.нар. шарашка (секретна научно-конструкторска организация). Освободен е през 1944 г.
В края на 1940-те и началото на 1950-те години Корольов работи по междуконтиненталните балистични ракети от Р-1 до Р-7.
На 4 октомври 1957 година е изстрелян първият в света изкуствен спътник „Спътник-1“, който е изведен в орбита от ракета-носител Р-7.
Открити са 3 музея за живота и делото на великия учен:
Издигнати са редица паметници (скулптури, плочи и др.) на Корольов. В негова чест са наречени обекти и организации, сред които:
На академик Корольов и обекти с името му са посветени филателни продукти (пощенски марки, пликове, печати) и монети.