Сергиев Посад Сергиев Посад | |
— град — | |
Центърът на града с манастира | |
Страна | Русия |
---|---|
Федерален субект | Московска област |
Район | Сергиево-Посадски |
Площ | 50 km² |
Надм. височина | 210 m |
Население | 106 718 души (2014) |
Основаване | 1337 |
Град от | 1782 |
Пощенски код | 141300 – 141315 |
Телефонен код | +7 496 54, 55 |
МПС код | 50, 90, 150, 190 |
Часова зона | UTC+3 |
Официален сайт | www.sergiev-posad.net |
Сергиев Посад в Общомедия |
Сергиев Посад (на руски: Се́ргиев Поса́д) е град в Русия, Московска област, административен център на Сергиево-Посадски район. Предишни наименования: Сергиевски Посад (до 1919 г.), Сергиев (1919-1930), Загорск (1930-1991), преименуван на Сергиев Посад през 1991 г.
В града се намира най-големият православен мъжки ставропигиален манастир на Русия и на Руската православна църква „Троице-Сергиева лавра“ - архитектурен паметник на културата и изкуството, внесен (1993) в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Включен е в състава на Златния пръстен на Русия. В манастира се намира също Московската духовна академия.
Намира се на 70 километра североизточно от Москва (центъра на града, но 52 км от Московския околовръстен автомобилен път), на 200 км югозападно от Ярославъл.
Население – 106 718 души към 1 януари 2014 г.[1]
Според житието на преподобния Сергий Радонежки през 1340-те години братята Варфоломей (в монашество Сергий) и Стефан построяват килия и малка църква „Св. Троица“. Около тях се създава манастир, после и селище, защитено с ограда. През 1380 г. княз Дмитрий Донской пристига в обителта на Сергий Радонежки за благословение преди битката на Куликово поле с войските на Златната орда.[2] Преподобният Сергий почива през 1392 г., след 30 години (1422) е канонизиран и над гроба му започва строителството на белокаменния Троицки събор в манастира.
През 1608-1610 г. манастирът е в обсада от полско-литовски войски в продължение на 16 месеца. Петър I често посещава манастира, дори се крие в него по време на Стрелецкия бунт в Москва (1698). С указ на императрица Елисавета I манастирът е удостоен с почетното звание лавра през 1744 г.