Сергиев Посад
| Сергиев Посад Сергиев Посад | |
| — град — | |
.png) .png) | |
 Центърът на града с манастира | |
  Сергиев Посад  Сергиев Посад | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Московска област |
| Район | Сергиево-Посадски |
| Площ | 50 km² |
| Надм. височина | 210 m |
| Население |  106 718 души (2014) |
| Основаване | 1337 |
| Град от | 1782 |
| Пощенски код | 141300 – 141315 |
| Телефонен код | +7 496 54, 55 |
| МПС код | 50, 90, 150, 190 |
| Часова зона | UTC+3 |
| Официален сайт | www.sergiev-posad.net |
| Сергиев Посад в Общомедия | |
Сергиев Посад (на руски: Се́ргиев Поса́д) е град в Русия, Московска област, административен център на Сергиево-Посадски район. Предишни наименования: Сергиевски Посад (до 1919 г.), Сергиев (1919-1930), Загорск (1930-1991), преименуван на Сергиев Посад през 1991 г.
В града се намира най-големият православен мъжки ставропигиален манастир на Русия и на Руската православна църква „Троице-Сергиева лавра“ - архитектурен паметник на културата и изкуството, внесен (1993) в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Включен е в състава на Златния пръстен на Русия. В манастира се намира също Московската духовна академия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Намира се на 70 километра североизточно от Москва (центъра на града, но 52 км от Московския околовръстен автомобилен път), на 200 км югозападно от Ярославъл.
Население – 106 718 души към 1 януари 2014 г.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според житието на преподобния Сергий Радонежки през 1340-те години братята Варфоломей (в монашество Сергий) и Стефан построяват килия и малка църква „Св. Троица“. Около тях се създава манастир, после и селище, защитено с ограда. През 1380 г. княз Дмитрий Донской пристига в обителта на Сергий Радонежки за благословение преди битката на Куликово поле с войските на Златната орда.[2] Преподобният Сергий почива през 1392 г., след 30 години (1422) е канонизиран и над гроба му започва строителството на белокаменния Троицки събор в манастира.
През 1608-1610 г. манастирът е в обсада от полско-литовски войски в продължение на 16 месеца. Петър I често посещава манастира, дори се крие в него по време на Стрелецкия бунт в Москва (1698). С указ на императрица Елисавета I манастирът е удостоен с почетното звание лавра през 1744 г.
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Манастири: Троице-Сергиева лавра, Спасо-Вифански манастир, „Св. Параклит“, Черниговски скит
- Музеи: Музей на играчките, Историко-художествен музей-резерват, „Църковно-археологически кабинет“
- 7 църкви, включително катедрала
- Московска духовна академия
- Загорска матрьошка