Серпентина (музикален инструмент)

Серпентина
Серпентина, ок. 1840 г.[1]
Серпентина, ок. 1840 г.[1]
Тонов обем
Серпентина в Общомедия
Майкъл Годард свири на серпентина в квартета Adrabesa, 2020 г.

Серпентината е нисък (по височина на тона) ранен меден духов инструмент, разработен през епохата на Ренесанса с мундщук, подобен на тромбон, и отвори за тон (по-късно с клавиши) като дървен духов инструмент. Въпреки че е тясно свързана с цинка, серпентината има по-тънки стени, по-коничен отвор и няма дупка за палеца.[2]

Звукът на серпентината е нещо средно между фагот и еуфониум и обикновено се свири в седнало положение, като инструментът е изправен между коленете на изпълнителя.

Далечен предшественик на тубата, серпентината е свързана с инструмента цинк и е била използвана за басови партии от XVII до началото на XIX век.[3]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Музикалният инструмент е наименуван „серпентина“ (от Serpentes – подразред влечуги; змия) заради дългия си конусовиден отвор, огънат в подобна на змия форма, и за разлика от повечето духови инструменти, е направен от дърво и покрит с тъмнокафява или черна кожа.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Contrabass serpent, nominal pitch: 16-ft C // Musical Instruments Museums Edinburgh. University of Edinburgh. Архивиран от оригинала на 5 април 2023. Посетен на 30 май 2023.
  2. ↑ Bevan, Clifford (2000). "Chapter 2: Serpents and bass horns". The Tuba Family (2nd ed.). Winchester: Piccolo Press. p. 63–126. ISBN 1-872203-30-2. OCLC 993463927. OL 19533420M. Wikidata Q111040769.
  3. ↑ Yeo, Douglas (2021). An Illustrated Dictionary for the Modern Trombone, Tuba, and Euphonium Player. Dictionaries for the Modern Musician. Peterson, Lennie (illustrator). Lanham: Rowman & Littlefield. ISBN 978-1-538-15966-8. LCCN 2021020757. OCLC 1249799159. OL 34132790M. Wikidata Q111040546.