Сехово

Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За античния град вижте Ейдомене.

---

Сехово Ειδομένη
Сехово 41.122222, 22.511111 Сехово Сехово
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Пеония
Географска област	Боймия
Площ	26,944 km²[1]
Надм. височина	70 m
Население	111 души (2021 г.) 4,13 души/km²
Пощенски код	61400
Телефонен код	23430-
Официален сайт	www.idomeni.gr
Сехово в Общомедия

Сѐхово или Сѐово (на гръцки: Ειδομένη, Идомени, до 1926 година катаревуса Σέχοβον, Сеховон, димотики Σέχοβο, Сехово^[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.

География

Селото е разположено на 70 m надморска височина^[3] на границата със Северна Македония на 20 km северно от град Боймица (Аксиуполи).^[4]

История

В Османската империя

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу аяни, Сехово е представлявано от своя кмет (или пълномощник) Иван, син на Веселин.^[5]

В XIX век Сехово е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сеховон (Sechovon), Воденска епархия, живеят 540 гърци.^[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сеово (Seovo) е посочено като село каза Аврет Хисар с 85 къщи и 394 жители българи.^[7] След Руско-турската война от 1877 – 1878 година съществуващото в Сехово българско училище е закрито лично от струмишкия патриаршески митрополит Агатангел Папагригориадис.^[8]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.^[9] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.^[10]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сехово е село в Гевгелийска каза с 800 жители българи.^[11]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.^[12] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сехово (Sehovo) има 1120 българи екзархисти и работи българско училище.^[13]

В Гърция

В 1913 година селото попада в Гърция. По време на Балканските войни по-голямата част от жителите му се изселва в България, а част в Гевгели. В 1916 година по време на Първата световна война фронтът минава при Сехово и българските военни власти изселват жителите му във вътрешността на България. След войната се връщат само част от жителите на селото.^[3]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цеово има 170 къщи славяни християни.^[14]

В 1924 година 1 семейство се изселва в България. В селото са настанени гърци бежанци от Източна Тракия.^[3] В 1926 години селото е прекръстено на Идомени.^[15] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 49 семейства и 173 жители бежанци.^[16] От 542 жители в 1940 година около половината са от български произход.^[3]

По време на Гражданската война (1946 - 1949) няколко семейства се изселват в Югославия.^[3]

Селото традиционно се занимава с производство на пшеница, тютюн, бобови култури и овошки.^[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Сехово на 31 юли 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Асар	Άσάρ	Палея	Παλαιά[17]
Курт Ада[4]	Κουρτ Άντά	Ликониси	Λυκονήσι[17]	местност на ЮИ от Сехово по десния бряг на Вардар[4]
Дадо[4]	Ντάντο	Грия	Γρηά[17]	местност на Ю от Сехово[4]
Насур	Νασούρ	Войдорема	Βοϊδόρεμα[17]
Чаири[4]	Τσαΐρια	Ливади	Λιβάδι[17]	местност на ЮИ от Сехово по десния бряг на Вардар[4]
Крива круша[4]	Κρίβα Κρούς	Ахладия	Αχλαδιά[17]	местност на И от Сехово по десния бряг на Вардар[4]
Коджа Омерли[4]	Κατζαμαρλί	Камбос	Κάμπος[17]	местност на З от Сехово и на С от Алчак[4]
Алчак[4]	Άλτσάκι	Перасма	Πέρασμα[17]	река и пролом на Ю от Алчак[4]
Нова кория[4]	Νόβα Κουρί	Дасос	Δάσος[17]	възвишение на З от Сехово и на С от Алчак[4]
Мала река[4]	Μάλα Ρέκα	Потамаки	Ποταμάκι[17]	река на СИ от Алчак, десен приток на Конската река[4]
Дрок[4]	Ντρόκ	Нерофагома	Νεροφάγωμα[17]	горното течение на Мала река[4]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	150[3]	235[3]	532[3]	542[3]	422[3]	511[3]	393[3]	421[3]	265	214	154	111

Личности

Родени в Сехово

• Аргир Манасиев (1872 – 1932), български революционер, войвода на ВМРО.^[9]
• Георгиос Стаматиадис (1825 – 1908), гръцки духовник и лидер на гръцкия комитет
• Гоно Альошев Кюркчиев, железопътен работник на линията Солун – Скопие, терорист на Централния комитет на ВМОРО, покръстен от свещеник Стамат Танчев^[18]
• Гоно Беликольов, български революционер, деец на ВМОРО^[9]
• Гоно Балабанов (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО
• Григор Тотев (1868 – 1934), български революционер
• Григор Чонев, български учител и революционер, деец на ВМОРО^[19]
• Григор Шаев Мишкаров (1877 – ?), български учител и революционер, деец на ВМОРО^[19]
• Дельо Джузданов, български революционер, деец на ВМОРО^[9]
• Дельо и Иван Петрови, български революционери, дейци на ВМОРО^[9]
• Димитър Джузданов (1887 – 1929), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на ВМРО
• Димитър Капсаров, български духовник
• Дино Аркудов, български революционер, деец на ВМОРО^[9]
• Дино Илков, български революционер, деец на ВМОРО^[9]
• Иван Итов, български революционер, деец на ВМОРО^[9]
• Иван Митрев Чаланов, български революционер, деец на ВМОРО^[9]
• Мицо Букурешлиев, български революционер, деец на ВМОРО^[9]
• Мицо Капсаров, български революционер, деец на ВМОРО,^[9] умрял преди 1918 г.^[20]
• Петко Манасиев и синът му Христо Петков Манасиев, български революционери, дейци на ВМОРО^[9]
• Нако Манасиев (1843 – 1919), баща на Аргир Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО^[9]
• Стефчо Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО,^[9] македоно-одрински опълченец^[21]
• поп Стоимен Манасиев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО^[9]
• Тано Кюркчиев, български революционер, деец на ВМОРО^[9]
• Христо Георгиев Кюркчиев (1903 – ?), български педагог^[22]
• Христо Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО^[9]
• Костадинка Палазова (р. 1939), народна певица

Други

На Сехово е наречена улица в Гевгелийския квартал в София (Карта).

Бележки

1. dlib.statistics.gr
2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
3. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
4. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
5. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
7. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168 – 169.
8. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 13 – 14.
9. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 50.
10. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
12. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
13. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 30. (на сръбски)
15. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
16. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
17. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
18. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 55.
19. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 134.
20. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.
21. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 417.
22. Парцел 12 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.