„Силата на съдбата“ |
|
Композитор | Джузепе Верди |
---|
Либретист | Франческо Пиаве |
---|
Основа | Дон Алваро или Силата на съдбата от Анхело Сааведра |
---|
Действия | 4 |
---|
Създаване | 1862-1869 |
---|
Премиера | Петербург на 10 ноември 1862 |
---|
|
Маркиз ди Калатрава – /бас/
Дона Леонора ди Варгас – негова дъщеря /сопран/
Дон Карлос ди Варгас – негов син /баритон/
Дон Алваро – метис /тенор/
Падре Гуардиано – игумен на францискански манастир /бас/
Фра Мелитоне – францискански монах /баритон/
Прециозила – млада врачка /мецо- сопран/
Маестро Трабуко – мулетар, след това търговец /тенор/
Алкад – старейшина на испанско село /бас/
Хирург от испанската войска /тенор/
Кора – прислужница на Леонора /мецосопран/ |
|
Софийската народна опера, 1934 г.
20 февруари 1869, Ла Скала |
„Силата на съдбата“ в Общомедия |
„Силата на съдбата“ е опера, композирана от италианския композитор Джузепе Верди.
Действието се развива в Испания и Италия през средата на XVIII век. Верди се спира на произведението „Дон Алваро“ или „Силата на съдбата“ от испанския драматург, поет и политически деец Анхело Сааведра. Либретист е Франческо Пиаве. Премиерата е в Петербург на 10 ноември 1862 г. под диригентството на Верди.
Той не е доволен от творбата и след няколко години се заема с преработката ѝ. Антонио Гисланцони редактира текста, а Верди прави доста промени в музиката. На 20 февруари 1869 г. е изнесена с успех в миланския театър „Ла Скала“. В България е поставена от Софийската народна опера през 1934 г. с диригент Асен Найденов и режисьор Илия Арнаудов.
|
---|
| 1830-те години | |
---|
| 1840-те години | |
---|
| 1850-те години | |
---|
| 1860-те години | |
---|
| 1870-те години | |
---|
| 1880-те години | |
---|
| 1890-те години | |
---|
|
Нормативен контрол | |
---|
|