Силвана де Мари

Силвана Де Мари
Silvana De Mari
Силвана де Мари, 2016 г.
Силвана де Мари, 2016 г.
Родена28 май 1953 г. (71 г.)
Професияписателка
Националност Италия
Активен период2000 -
Жанрфентъзи, детска литература
Направлениеепично фентъзи
Известни творби„Последният елф“
Повлияна от
Уебсайтwww.silvanademari.it
Силвана Де Мари в Общомедия

Силвàна Де Мàри (на италиански: Silvana De Mari) е италианска лекарка-психотерапевт, блогърка и писателка на произведения в жанра „героично фентъзи„ и „детска литература“.

Известна е с подкрепата си на различни конспиративни и противоречащи на всяка утвърдена научна насока теории. По-специално, тя е поддръжник на хомофобски, сексистки, трансфобски, антиваксърски и антиислямски позиции.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Силвана де Мари е родена на 28 май 1953 г. в град Казерта, Италия. Завършва медицина в Торинския университет и специализира обща хирургия и ендоскопия на храносмилателната система. След дипломирането си работи като хирург в болницата „Сан Луиджи ди Орбасано“ в Орбасано, в болница „Санта Кроче“ в Монкалиери и като доброволка в болница в Бошуло в Етиопия.[1] После специализира Когнитивна психология и започва частна психотераптична практика в Торино.

През 2000 г. излиза първата ѝ книга за деца L'ultima stella a destra della luna („Последната звезда отдясно на луната“), последвана през 2003 г. от La bestia e la bella („Звярът и красавицата“), и двете за изд. „Салани“. Публикува и разкази в няколко списания.

Става световноизвестна с първия си роман „Последният елф“ от едноименната фентъзи поредица, публикуван през 2004 г. Главният герой е малкият елф Йорш, който живее в един мрачен свят. Срещайки жена на име Сайра и кучето ѝ, и ловеца Монсер, заедно се отправят на необичайно пътешествие, бягайки от тъмниците на град Далигар, спасявайки се от два гиганта и един трол, и се качват на непристъпната Драконова планина, където живее последният дракон, а пророчество е обвързало съдбата му с предречената мисия на елфа Йорш. Книгата е удостоена с наградите „Банкартилино“ и „Андерсен“ за италианска детско-юношеска литература, наградата на Американската библиотечна асоциация, Голямата награда за детска литература на Франция и др.[2][3] Следващият ѝ роман от поредицата, „Последният орк“ е насочен към по-възрастната аудитория и също печели редица престижни награди: Наградата на Международния съвет на IBBY за книги за млади хора 2006[4] и Prix Sorcières „Детски романи“ 2008 във Франция.[5] През 2008 г. публикува третия роман от цикъла, озаглавен „Последните заклинания“ .

През 2009 г. издава сборника с разкази „Рицарят, вещицата, смъртта и дяволът“ за изд. „Линдау“ и романа „Златооката котка“ за новия си издател „Фанучи“. Продължава цикъла „Последният елф“ с „Последното пророчество за света на хората“ (2010) – заключение на сагата, с което печели наградата „Молинело“ за цялостно творчество,[6] и след това с предисторията „Казвам се Йорш“ (2011). През 2012 г. излиза ново продължение, озаглавено „Последното пророчество за света на хората. Епилогът“.

Сред нехудожествените книги Де Мари публикува „Драконът като реалност“ през 2007 г., посветена на фантастичната литература, и „Реалността на орка“ (2012), за историята на последните два века, видяна през фантастичната литература.

През 2014 г. публикува „Джузепе, синът на Яков, Рождество Христово“ с изд. „Ефатà“. През 2015 г. за инициативата „Писатели от класà“ издава „Новата династия“. На следващата година за второто издание на същата инициатива издава „На крилете на свободата“.

През септември 2015 г. стартира сагата „Хания“ с изд. „Джунти“: предисторията „Хания: Кралството на белите тигри“ и Хания: Рицарят на светлината“ – първата книга от сагата, с която печели наградата „Чепо“.[7] Вторият роман „Хания: Мълчаливата вещица“ за изд. „Джунти“ излиза през 2016 г.

През ноември 2017 г. публикува втората предистория на сагата „Последният елф“, озаглавена „Ардуин отхвърления“, която върви успоредно на предишната предистория, следвайки две различни генеалогични линии.

През септември 2018 г. излиза „Казвам се Джоузеф“, където изоставя фантастичните тематика. В книгата става въпрос за историята на полусенегалец и полунигериец, единственият оцелял от клането в Дого Нахава, който намираново семейство и бъдеще в Италия.

Силвана де Мари живее със семейството си близо до Торино.

Противоречия

[редактиране | редактиране на кода]

Вярвания

[редактиране | редактиране на кода]

Де Мари се изказва срещу исляма на няколко пъти[8][9] и е член на партията на Магди Аллам.[10]

Тя се определя като ревностна католичка,[11] но на няколко пъти говори срещу папа Франциск[12] (чиято титла на папа не признава[13]). През 2013 г. пише отворено писмо до него, в което го призовава да защитава преследваните християни, а не да печели популярност.[12]

От края на 2016 г. изразява критични позиции към хомосексуалността,[14] аналния секс,[15] Световната здравна организация, Американската психологична асоциация,[16] нетрадиционните семейства[17] и безплатния аборт дори за жертви на изнасилване.[18][19]

В открит контраст с Американската психологична асоциация и с Националния орден на психолозите, Де Мари отрича съществуването на хомосексуалността[20] и през януари 2017 г. в своя блог подкрепя хомофобията като човешко право.[21] В отговор на нейните позиции се ражда движение на читатели, които поискват от издателите да я бойкотират, особено по отношение на издаването на детски книги.[22][23] Гражданската ѝ позиция ѝ навлича омразата на ЛГБТ движенията и организациите, които определят позицията ѝ като клевета и подбуждане към омраза, искат нейния бойкот и дори забрана да публикува книги за деца, а ЛГБТ организацията от Торино завежда съдебно дело срещу нея.

На 19 март 2017 г. участва в конференция, организирана във Верона от крайнодясната религиозна група Christus Rex, с реч, в която изразява позиции, противоречащи на равенството между половете, и грубо оправдава използването дори на насилствени средства в защита на семейството и вярата.[24][25][26]

През ноември 2017 г., по време на радио шоуто La Zanzara, Де Мари се обявява против мастурбацията и използването на секс играчки, твърдейки, че те ще дистанцират хората от секса, предназначен като средство за размножаване и казва, че е против това операция за смяна на пола за транссексуалните да бъде за сметка на Държавата.[27]

През октомври 2018 г. тя заявява, че хомосексуалността може да бъде излекувана,[28][29] въпреки че Орденът на психолозите смята репаративните терапии за антиетични, лишени от научна основа, неефективни и вредни.[30]

През ноември 2020 г. тя е гост на конференция за COVID-19, организирана от Серджо Берлато от Братя италианци, оспорвана за това, че е дала място на конспиративните теории.[31] По отношение на пандемията от COVID-19 тя отрича значението на маските и социалната дистанция, като съветва заразяването с болестта за развитие на антитела [32]. Тя атакува ваксините срещу Covid-19, считайки ги за „изключително опасни“[33] и нарича инструмента за зелен пропуск „фармакологично изнасилване“[34].

През юли 2022 г., с оглед на политическите избори, Де Мари основава листатаа Vita заедно със Сара Куниал и други представители на групи антиваксъри, активни в дезинформацията за SARS-CoV-2 и срещу 5G.[35] На национално ниво листата получава 0,8% от гласовете, т.е. няма един избран представител.[36]

Съдебни и дисциплинарни производства

[редактиране | редактиране на кода]

През януари 2017 г. въз основа на многобройни доклади е образувана дисциплинарна мярка от страна на Националната федерация на колегиите на лекарите хирурзи и зъболекари поради нейните псевдонаучни позиции.[37] През септември 2021 г. Торинската медицинска асоциация я отстранява от извършване на професионални дейности, включващи междуличностни контакти, заедно с 94 други лекари и зъболекари, заради отказа ѝ да се ваксинира срещу Ковид-19.[38][39] През юни 2023 г. тя е изключена от Медицинската колегия на Торино.[40]

Клевета

[редактиране | редактиране на кода]

През 2017 г. тя определи ЛГБТ асоциациите като „престъпници срещу човечеството“[41] и за това и за други свои твърдения, смятани за обидни за хомосексуалистите[42], Координацията на гей прайда в Торино, Регионалният съвет на Пиемонт и Община Торино[43] подават правен иск за действие. Координаторите на Торингския гей прайд и Мрежа „Ленфорд“ подават граждански иск.[44] Осъдена за утежнена клевета на 14 декември 2018 г., Силвана Де Мари плаща глоба от 1500 евро и 5000 евро като обезщетение, разпределени по равно между двамата ищци.[45]

Дружество „Марио Миели“ също завежда второ дело в съда в Торино за продължителна и утежнена клевета след обидите, насочени към членовете му от Силвана Де Мари.[46] На 28 юни 2019 г. тя е осъдена за втори път за утежняваща клевета. Плаща 5000 евро за морални щети на членовете на дружеството, в допълнение към плащането на глоба от 1000 евро.[47] През март 2022 г. Апелативният съд на Торино потвърждава присъдата за утежняваща клевета срещу членовете на дружеството.[48] Три месеца по-късно Апелативният съд също потвърждава присъдата за клевета срещу Координаторите на Торинския гей прайд и Мрежа „Ленфорд“.[49] Впоследствие, на 16 юни 2023 г., касационната инстанция окончателно потвърждава присъдата за клевета както срещу Дружество „Марио Миели“, така и срещу Координаторите на Торинския гей прайд и движенията LGBTQIA+.[50][51]

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • L'ultima stella a destra della luna (2000)
  • La bestia e la bella (2003)
  • Il cavaliere, la strega, la morte e il diavolo (2009)
  • Il gatto dagli occhi d'oro (2009)
  • Giuseppe figlio di Giacobbe (2014)
  • La nuova dinastia (2015)
  • Il gatto dagli occhi d'oro (2015)
  • Sulle ali della libertà (2016)
  • Io mi chiamo Joseph (2018)
  • Ora Pro Nobis. Storia di Ussari Alati (2022)

Серия „Последният елф“ (L'ultimo elfo)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. L'ultimo elfo (2004)
    Последният елф, изд.: „Емас“, София (2015), прев. Иван Тонкин
  2. L'ultimo orco (2005)
  3. Gli ultimi incantesimi (2008)
  4. L'ultima profezia del mondo degli uomini (2010)
  5. Io mi chiamo Yorsh (2011), предистория на 1
  6. L'ultima profezia del mondo degli uomini. L'epilogo (2012)
  7. Arduin il Rinnegato (2017) – препредистория на 1
  8. L'ultimo mago (2020)

Серия „Хания“ (Hania)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Il regno delle tigri bianche (2015)
  2. Il cavaliere di luce (2015)
  3. La strega muta (2016)

Документалистика

[редактиране | редактиране на кода]
  • Il drago come realtà – I significati storici e metaforici della letteratura fantastica (2007)
  • La realtà dell'orco (2012)
  • L'ultimo nemico che sarà sconfitto è la morte. Joanne Kathleen Rowling e l'eptalogia di Harry Potter ne Il Fantastico nella Letteratura per ragazzi. Luci e ombre di 10 serie di successo (2016)
  • Le avventure di Bilbo Baggins, scassinatore, esperto cacciatore di tesori: l'oro e la menzogna nello Hobbit в „Hobbitologia“ (2016)
  • Non facciamoci imbavagliare! (2018)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Pronta la radiazione per Silvana De Mari // Архивиран от оригинала на 2017-1-19.
  2. ↑ Silvana De Mari: Libri // Архивиран от оригинала на 2011-7-16.
  3. ↑ Fanucci Editore // Архивиран от оригинала на 2012-2-21.
  4. ↑ IBBY Honour List 2006
  5. ↑ Prix Imaginales // Посетен на 2023-8-19.
  6. ↑ “Il Molinello 2014” - Sezione opere edite // Посетен на 2023-8-19.
  7. ↑ Silvana De Mari ha vinto il Premio Ceppo per l’infanzia e l’adolescenza // Посетен на 2203-8-19.
  8. ↑ Religione e endorfine // Архивиран от оригинала на 2017-9-13.
  9. ↑ Il nostro amico Islam religione di pace che ci vuole tanto bene // Архивиран от оригинала на 2017-11-8.
  10. ↑ Lettera aperta al Patriarca di Gerusalemme 02/06/2013 (firmata Silvana De Mari) // Посетен на 2023-8-19.
  11. ↑ Preti cantano alla Marcia per la Vita // Посетен на 2023-8-19.
  12. ↑ а б Lettera a Papa Francesco // Посетен на 2023-8-19.
  13. ↑ PAPA E ANTIPAPA – BENEDETTO XVI NON ABDICO’ CON LA “DECLARATIO” DEL 2013, MA ANNUNCIO’ LA SEDE IMPEDITA – // Посетен на 2023-8-19.
  14. ↑ APA e etica // Архивиран от оригинала на 2017-9-13.
  15. ↑ Sesso anale, il parere medico di Silvana De Mari: “Si pratica nelle iniziazioni sataniche. Omosessualità? Non esiste” // Посетен на 2023-8-19.
  16. ↑ Concetto di malattia // Архивиран от оригинала на 2017-9-13.
  17. ↑ Gennaio 2017 // Архивиран от оригинала на 2017-2-21.
  18. ↑ Due parole sull'aborto // Архивиран от оригинала на 2018-1-13.
  19. ↑ Silvana De Mari del Popolo della Famiglia interviene sull'abominio dell'aborto // Посетен на 2023-8-19.
  20. ↑ Il caso. De Mari: “l’omosessualità non esiste” // Посетен на 2023-8-19.
  21. ↑ Anche tu puoi diventare omofobo se sai come farlo // Посетен на 2023-8-19.
  22. ↑ Non fermeranno le mie idee, per me i gay sono i nuovi ariani // 19 gennaio 2017.
  23. ↑ Pioggia di proteste sulla Giunti, mentre la De Mari sostiene di avere il "diritto" di corrompere all'odio i figli altrui // Посетен на 2023-8-19.
  24. ↑ Cattivi maestri. Se la scrittrice per ragazzi Silvana De Mari impugna l’ascia… // Посетен на 2023-8-19.
  25. ↑ San Giuseppe era un guerriero Verona 19 marzo 2017 // Посетен на 2023-8-19.
  26. ↑ Silvana De Mari con l'ascia: "L'uomo deve essere armato // Посетен на 2023-8-19.
  27. ↑ Silvana De Mari a La Zanzara sui trans: “Lo Stato non deve pagare l'operazione” // Посетен на 2023-8-19.
  28. ↑ La dottoressa De Mari a processo: "Una catastrofe mondiale se gli uomini continueranno ad avere rapporti con altri uomini" // 30 ottobre 2018.
  29. ↑ "Dall'omosessualità si guarisce". E il medico finisce a processo
  30. ↑ Consiglio Nazionale dell’Ordine degli Psicologi Comunicato stampa. Omofobi: Palma, Psicologi, “gravissime e da respingere le affermazioni sulla omosessualità come malattia // 2013-8-23. Архивиран от оригинала на 2022-12-08. Посетен на 2023-08-19.
  31. ↑ Covid e negazionismo, Berlato si difende: «Diamo voce a tutti». Il Pd: «Una vergogna, anzi un orrore» // Посетен на 2023-8-19.
  32. ↑ Abbraccia un positivo e riapri la tua bottega: lo dice la scienza // Посетен на 2023-8-19.
  33. ↑ La dispersa etica dei lupi // Посетен на 2023-8-19.
  34. ↑ Lo show di Silvana De Mari: «Questo è uno stupro farmacologico. Smettete di usare il Green pass» - Il video // Посетен на 2023-8-19.
  35. ↑ No Vax, No 5G e No Paura: ecco Vita, la lista di Cunial contro la dittatura sanitaria // 5 agosto 2022.
  36. ↑ Le elezioni cancellano la galassia dei micro partiti no-vax e complottisti // Посетен на 2023-8-19.
  37. ↑ La dottoressa difende l’omofobia? L’Ordine apre un provvedimento disciplinare // Посетен на 2023-8-19.
  38. ↑ DE MARI Silvana // Посетен на 2023-8-19.
  39. ↑ Medici No Vax, tra i 95 sospesi a Torino la psicoterapeuta De Mari condannata per omofobia // 15 settembre 2021.
  40. ↑ Silvana De Mari radiata dall’Ordine dei Medici: «La mia colpa? Aver curato la gente» – Il video // Посетен на 2023-8-19.
  41. ↑ Silvana De Mari Io contro la Spectre dei Gay Manuale di autodifesa della famiglia Italia Oggi1 // Посетен на 2023-8-19.
  42. ↑ Silvana De Mari Io contro la Spectre dei Gay Manuale di autodifesa della famiglia Italia Oggi1 // Посетен на 2023-8-19.
  43. ↑ Il Consiglio Regionale del Piemonte si schiera con il Coordinamento Torino Pride // Архивиран от оригинала на 2017-8-3.
  44. ↑ "Torino, il Coordinamento Torino Pride e Rete Lenford ammessi come parte civile nel processo contro Silvana De Mari" // Архивиран от оригинала на 2018-9-24.
  45. ↑ "Torino, il Coordinamento Torino Pride e Rete Lenford ammessi come parte civile nel processo contro Silvana De Mari" // Посетен на 2023-8-19.
  46. ↑ Il Circolo Mario Mieli denuncia la dottoressa omofoba Silvana De Mari // Посетен на 2023-8-19.
  47. ↑ SILVANA DE MARI CONDANNATA (ANCORA) PER DIFFAMAZIONE AGGRAVATA AI DANNI DEL MARIO MIELI // Посетен на 2023-8-19.
  48. ↑ La dottoressa anti gay Silvana De Mari condannata per gli insulti al circolo Lgbt // Посетен на 2023-8-19.
  49. ↑ “Diffondono la pedofilia”, la dottoressa De Mari condannata per diffamazione del movimento Lgbt // Посетен на 2023-8-19.
  50. ↑ Radiata dall'albo e condannata anche in Cassazione Silvana De Mari, la dottoressa omofoba: "Ha diffamato il movimento Lgbt", // Посетен на 2023-8-19.
  51. ↑ Silvana De Mari condannata in Cassazione per diffamazione del Pride e dei movimenti Lgbtq+ // Посетен на 2023-8-19.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Silvana De Mari в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“