Синият карбункул | |
The Adventure of the Blue Carbuncle | |
Илюстрация на разказа от Сидни Паджет | |
Автор | Артър Конан Дойл |
---|---|
Първо издание | 1892 г. Англия |
Оригинален език | английски |
Жанр | Детективско-приключенски |
Вид | разказ |
Публикувано в | „Приключенията на Шерлок Холмс“ |
Поредица | Шерлок Холмс |
Предходна | Човекът с обърнатата устна |
Следваща | Пъстрата лента |
Начало | I had called upon my friend Sherlock Holmes upon the second morning after Christmas, with the intention of wishing him the compliments of the season. |
Край | “If you will have the goodness to touch the bell, Doctor, we will begin another investigation, in which, also a bird will be the chief feature.” |
Синият карбункул в Общомедия |
„Синият карбункул“ (на английски: The Adventure of the Blue Carbuncle) е разказ на писателя Артър Конан Дойл за известния детектив Шерлок Холмс. Включен е в сборника „Приключенията на Шерлок Холмс“, публикуван през 1892 година.
Разсилният Питърсън случайно се намесва в разпра между някой се Хенри Бейкър и група хулигани. Бейкър избягва от мястото, но губи своята шапка и закланата си коледна гъска. Питърсън ги занася на Шерлок Холмс и Холмс дава обява във вестника, за да може непознатият Бейкър да си върне загубеното. Самата гъска е дадена на съпругата на Питърсън да я почисти и подготви за готвене, ако никой не се яви да я вземе. Но когато жената започва да почиства гъската, във вътрешностите ѝ е намерен известният диамант на графиня Моркар, наречен „Синият карбункул“ (карбункул – старо име на смарагд). Този скъпоценен камък е бил откраднат преди няколко дни, а заподозрян в кражбата е леярът Джон Хорнър. Показания срещу обвинения Джон Хорнър е дал Джеймс Райдър, служител в хотела, където е отседнала графиня.
Бейкър идва при Холмс да си върне шапката и гъската, които е загубил. Когато Холмс предлага на Бейкър да вземе и вътрешностите на гъската, Бейкър само се разсмива и отказва. Ясно е, че Бейкър няма представа какво съкровище е имало в гъската.
Холмс е силно заинтригуван от тази мистерия и предлага на Уотсън незабавно да я проучат. Бейкър раказва на Холмс и Уотсън, че е купил гъската в кръчмата „Алфа“. При разследванията си Холмс разпитва кръчмаря Уиндигет, и установява, че гъски, сред които е била и гъската с диаманта, са му продадени от търговеца Брекенридж. Холмс и Уотсън отиват при този търговец и Холмс лесно научава от Брекенридж, че гъските са били закупени от някоя си г-жа Окшот. Изведнъж при Брекенридж идва и друг човек, който също се интересува от тези гъски. Холмс предлага да му помогне, и се оказва, че това е Джеймс Райдър.
Холмс кани Райдър да отидат на Бейкър Стрийт и там го обвинява за кражбата на диаманта. Потресен от направеното разобличение, Райдър признава всичко. Оказва се, че прислужницата на графинята е убедила Райдър да открадне „Синият карбункул“ и престъпниците стъкмяват история, така че за кражбата да бъде обвинен Хорнър. Райдър решава да скрие диаманта в гъска, която да даде на сестра си, г-жа Окшот. Но случайно обърквайки гъските, Райдър изгубва съкровището, и гъската, след няколко препродажби, се оказва при Хенри Бейкър, а след това и при Холмс.
Райдър смирено проси прошка от Холмс и Холмс изведнъж освобождава извършителя. Уотсън е много изненадан от този факт, но Холмс обяснява, че веднага след като Райдър се откаже от показанията си в съда срещу Хорнър, полицейското разследване ще бъде прекратено и невинните ще бъдат освободени.
През 1923 г. разказът е екранизиран във Великобритания в едноименния филм с участието на Ейли Норууд в ролята на Холмс и Хюбърт Уилис в ролята на Уотсън.
През 1968 г. отново е филмиран с участието на Питър Кушинг в ролята на Холмс и Найджъл Сток в ролята на Уотсън.
През 1984 г. е адаптиран отново във Великобритания с Джеръми Брет като Холмс и Дейвид Бърк като Уотсън. [1]
|