Сиприано Мера

Сиприано Мера
испански генерал

Званиегенерал
Години на служба1936 – 1939
Служи на Конфедерални милиции (1936)
Испания Втора испанска република (1936 – 1939)
Род войскиИспанска републиканска армия
Битки/войниГражданска война в Испания

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Сен-Клу, Франция
Сиприано Мера в Общомедия

Сиприано Мера Санс (на испански: Cipriano Mera Sanz) е испански генерал и политически деец по време на Втората испанска република.

Мера има двама сина (Флореал и Серхио) със съпругата си Тереса Гомес. Като зидар той се присъединява към анархисткото движение и председателства мадридския строителен съюз на Национална конфедерация на труда (CNT). По време на конгреса в Сарагоса три месеца преди началото на Испанската революция той подкрепя най-радикалните, сътрудничещи сектори на Иберийска анархистка федерация (FAI). Мера ръководи стачка на строителни работници, електротехници и асансьорни техници в Мадрид през юни 1936 г. В резултат на това той е затворен в началото на юли.[1]

Когато Гражданската война в Испания избухва, е освободен и ръководи колона, която потушава бунта в Гуадалахара, Алкала де Енарес и Куенка.[2] След това защитава язовирите на Лозоя, които снабдяват Мадрид, и се бие в планинските вериги на Авила и долината на река Тиетар. Мера получава командването на XIV дивизия и тя действа в защитата на Мадрид, битката при Гуадалахара (март 1937)[3] и в битката при Брунете (юли 1937).[4] Заменя Хуан Перея в командването на IV армейски корпус на центъра. През април 1938 г. е произведен в подполковник.

До 1939 г. Мера е убеден, че републиканците ще бъдат победени.[5] Когато Хуан Негрин отказва да се предаде на Франсиско Франко, Мера решава да подкрепи Сехисмундо Касадо, командир на Републиканската армия на центъра, и Хулиан Бестейро от Испанската социалистическа работническа партия, за да организират държавен преврат и да установят антисталинистки Съвет за национална отбрана (Consejo Nacional de Defensa). През март 1939 г. се присъединява към преврата на Касадо, за да ускори края на войната и да ограничи контрола на Комунистическата партия на Испания върху републиканската зона. Неговите сили са от основно значение за победата на Касадо в Мадрид срещу I корпус на армията на Центъра, изпратен да победи бунтуващите се.[6]

Мера заминава за Валенсия в края на войната и скоро със самолет в Оран и Казабланка, но е екстрадиран в Испания през февруари 1942 г.[7] През 1943 г. е осъден на смърт, присъда, която е заменена с 30 години затвор, но е освободен през 1946 г. През 1947 г. емигрира в Париж, където работи като зидар до смъртта си в Сен-Клу през 1975 г.[8]

  1. Beevor, Antony. The battle for Spain. The Spanish Civil War. 1936-1939. Penguin books. London. 2006. pag. 48
  2. Beevor, Antony. The battle for Spain. The Spanish Civil War. 1936-1939. Penguin books. London. 2006. p.77
  3. Beevor, Antony. The battle for Spain. The Spanish Civil War. 1936-1939. Penguin books. London. 2006. pp.219-220
  4. Beevor, Antony. The battle for Spain. The Spanish Civil War. 1936-1939. Penguin books. London. 2006. p.283
  5. Beevor, Antony. The battle for Spain. The Spanish Civil War. 1936-1939. Penguin books. London. 2006. pp.388-389
  6. Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, revolution & revenge. Harper Perennial. London, 2006. p.298
  7. Beevor, Antony. The battle for Spain. The Spanish Civil War. 1936-1939. Penguin books. London. 2006. p. 410
  8. Beevor, Antony. The battle for Spain. The Spanish Civil War. 1936-1939. Penguin books. London. 2006. p. 410
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cipriano Mera в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​