Сколопендри

Сколопендри

Средиземноморска сколопендра (S. cingulata)

Класификация

царство: Животни (Animalia) тип: Членестоноги (Arthropoda) клас: Стоножки (Chilopoda) разред: Сколопендрови (Scolopendromorpha) семейство: Същински стоножки (Scolopendridae) род: Сколопендри (Scolopendra)

Научно наименование

Scolopendra Linnaeus, 1758

Сколопендри в Общомедия

[ редактиране ]

Сколопендрите (Scolopendra), наричани и стоножки (въпреки че са само част от тях), са род многоножки.

Сколопендрата предпочита влагата и по-високата температура. Може да бъде забелязана по скалисти терени, под камъни, цепнатини, под корите на дървета, много често може да се срещне и в жилищни домове, вилни зони, водоизточници, включително канализационни мрежи. По-разпространена е в страните с тропичен климат.

Известни са различни видове Сколопендра. Scolopendra cingulata (средиземноморска сколопендра) e вид срещащ се във всички региони на България. Тя достига 10–25 см дължина и 1 см ширина. Тялото ѝ е кафеникаво, черно, червено или бежово с жълти, оранжеви, червени или (по-рядко) светлосини крака с ясно очертани правоъгълни сегменти. Броят им може да стигне до 350. Сред по-едрите сколопендри е гигантската сколопендра (Scolopendra Gigantea), разпространена в Южна Америка, на остров Пуерто Рико и на остров Ямайка и достигаща 25–35 см на дължина, а нейното тяло се състои от 21–23 секции, всяка от които е снабдена с двойка бързи ловки крака 2,5 см на височина. Гигантската сколопендра е бърза и много твърда благодарение на хитиновата си обвивка (но коремната й част е по-мека от гърба й).

Сколопендрите, като отровни животни

Известни са, като отровни животни. Отровата им служи за отбрана и като средство за улавяне на плячката им. Бърз и ловък хищник, сколопендрата напада дъждовни червеи, насекоми и техните ларви. Захваща плячката си с крака и я ухапва с ногочелюстите си, пускайки невротоксин, който парализира жертвата. Главата на й е снабдена със здрави челюсти, пълни с отрова, с чиято помощ сколопендрата е способна да ловува животни, значително превъзхождащи я по размер, например прилепи, дребни гризачи, змии и дребни птици. Зрението на сколопендрата е неразвито: тя различава само светло и тъмно. Това я прави подозрителна и тя лесно напада в отговор на предполагаема заплаха, като чрез шиповете на опашката и челюстите впръсква в жертвата си отрова с паралитично действие.

Те представляват опасност и за хората. Всяка година по света, включително в България, има инциденти, свързани с ухапване от сколопендра.

При ухапване е необходимо да се потърси медицинска помощ. То е силно болезнено, придружено със зачервяване и подуване на мястото. Най-честите оплаквания включват също посиняване около мястото на ухапването. Възможно е покачване на телесната температура, треска или алергична реакция.

Ако животното не може да бъде отстранено или неутрализирано без да бъде нападано или убивано, тогава това трябва да се направи с голяма предпазливост и с подходящи средства, както и да се внимава със сколопендрата, когато е (или само изглежда) умряла. Опасно е докосването на тялото ѝ с незащитени ръце. Добре е да бъде използвана пинцета с дълги рамена.

При убиване на сколопендра е необходимо внимание и защото след удар с предмет, тези животни най-често симулират смърт (преструват се на умрели), като стоят неподвижно, а при следващ удар – атакуват. Необходимо е използването на огън или остър предмет, за да бъде сколопендрата обездвижена и разчленена. Могат да бъдат използвани и спрей за насекоми (смятан за много ефективен), белина или други почистващи препарати (които често са особено токсични).

Размножаване

Сколопендрите слаб полов диморфизъм. Разпознаването на пола на жива сколопендра е много трудно. Най-общите признаци са по-дълъг последен чифт крака при мъжките, женските са малко по-масивни и дебели.

Брачният танц между сколопендрите продължава дълго време преди копулацията. В края на играта мъжкият екземпляр отделя секрет, върху който, след като той засъхне, отлага сперматофор, който женската поема в половото си отверстие, помагайки си с краката. Около 4 седмици по-късно тя снася от 15 до 30 яйца и се увива около тях неподвижно, за да ги пази на топло и влажно през следващите няколко седмици. През този период тя няма възможност да се храни. След като се излюпят, малките сколопендри остават при майката още известно време, преди да се разпръснат.

Отглеждане

Всички гигантски стоножки имат отровна захапка. Необходимо е да бъде подхождано към тях с внимание и респект. Необходима е сигурност, че са налице достатъчно познания.

Хранят се както с жива, така и с мъртва храна. За храна стават всички сухоземни безгръбначни с подходящ размер – щурци, скакалци, хлебарки, брашнени червеи и др. Също така ядат парченца плодове – банани, праскови, месести тропически плодове. Въпреки че дребни гущери и гризачи са от обичайните им плячки, в терариумни условия е по-добре да се избягват, тъй като могат да нанесат тежки, дори смъртоносни травми на стоножката. Прехранването (прекомерното хранене) е по-вредно от гладуването. Ако сколопендрата е все още „бебе“, най-добра храна са мъртви щурчета на всеки 2-3 дена. За млади екземпляри 2-3 средно големи щуреца седмично са предостатъчни. Седмичната дажба за възрастно животно е една голяма хлебарка или скакалец, респ. няколко едри щуреца.

Източници

• Ангелов, П. Атлас по зоология. Безгръбначни животни. ДИ „Народна просвета“. С. 1994.
• Снимки на сколопендри