До началото на 20 век Славута е град в Заславски уезд на Волинска губерния с 5,4 хиляди жители. До 1917 г. е резиденция на князете Сангушко.
През февруари 1924 г. Славута става място на дислокацията на 20-и граничен отряд.[1]
От 15 май 1935 г. в града се намира 26-а кавалерийска дивизия на 7-и кавалерийски корпус на Украинския военен окръг. През 1938 г. дивизията е разформирана.[2][3][4][5]
От 9 юли 1940 г. до 22 юни 1941 г. тук е разположена 14-а кавалерийска дивизия на 5-и кавалерийски корпус.[6][7][8]
На 15 януари 1944 г. е освободен от съветския партизански отряд на Иван Музальов от Каменец-Подолския партизански отряд, на същия ден в града влиза и 266-а стрелкова дивизия на Първи украински фронт.[9][11]
През септември 2002 г. заводът за железобетонни изделия в Славута е обявен в несъстоятелност,[12] през септември 2009 г. е образувано дело за несъстоятелност и на завода за покривни филцове[13] (обявен в несъстоятелност през февруари 2010 г.).
Към 1 януари 2013 г. населението на града е 35 625 души.[14]
Градът разполага със: завод за производство на стъкло, дървообработващ комбинат, фабрика Стройфарфор („Стройфаянс“), предприятия от хранителната промишленост, включително: хлебозавод, комбинат за масло, завод за сушене на цикория, малцов завод, пивоварна, месокомбинат, както и две шивашки фабрики и ремонтно-механичен завод. Три големи предприятия за материали за баня.
В града се намират супермаркети „Економ“ и „Наш край“, както и магазини на веригите „Рута“ и „АТБ“, хипермаркет „Епицентър“, централно кафене и най-дългата пейка в Украйна.
На 17 септември 2012 г. градът записва 2 рекорда на Украйна – за най-дълга пейка и шит градски флаг.[16] Пейката е с дължина 213,12 м и може да побере 500 души. Размерът на флага е 2 на 3 метра, шит е от 12 хиляди жители и гости на града.
Евсей Либерман (2 октомври 1897 – 11 ноември 1981 г.) – съветски икономист, участник в разработването на концепцията за икономическа реформа през 1965 г.
↑Куроленко И. А., Козлов В. А., Брагин Э. Д., Боровков Н. Д. Дозорные западных рубежей: документальные очерки по истории войск Краснознамённого Западного пограничного округа / 2-е изд., перераб. и доп. – Киев: Политиздат Украины, 1984. – С. 29.
↑Пыхалов И. Великая Оболганная война. Гл. 3. Миф о кавалерии. – М.: Яуза; Эксмо, 2005. – 480 с. – ISBN 5-699-10913-7
↑Краснознамённый Киевский. Очерки истории Краснознамённого Киевского военного округа (1919 – 1979). Гл. 6. На новой основе. / 2-е изд., испр. и доп. – Киев: Политиздат Украины, 1979. – С. 81 – 112.
↑Краснознамённый Киевский. Очерки истории Краснознамённого Киевского военного округа (1919 – 1979). / 2-е изд., испр. и доп. – Киев: Политиздат Украины, 1979.
↑Мельтюхов М. И. Советско-польские войны. Военно-политическое противостояние 1918 – 1939 гг. Ч. 3. Сентябрь 1939 года. Война с запада. – М.: Вече, 2001. – ISBN 5-7838-0951-9
↑Кавалерийская дивизия при Упраформе 1-й Конной армии, с 19.04.1920 г. – 14-я кавалерийская Майкопская дивизия, с 1924 г. – 10-я кавалерийская Краснознамённая дивизия, с 2.03.1930 – 14-я кавалерийская Коммунистического интернационала молодёжи ордена Ленина, Краснознамённая, ордена Красной Звезды дивизия имени тов. Пархоменко, в 1945 г. – 6-я гвардейская Гродненская ордена Ленина, Краснознамённая, орденов Суворова, Кутузова и Красной Звезды кавалерийская дивизия. // Сайт Кавалерийские корпуса РККА. 1930-е гг.
↑ абДударенко М. Л., Перечнев Ю. Г., Елисеев В. Т. и др. Освобождение городов: Справочник по освобождению городов в период Великой Отечественной войны 1941 – 1945. – М.: Воениздат, 1985. – 598 с.
↑Исаев А. В. От Дубно до Ростова. – М.: АСТ; Транзиткнига, 2004. – ISBN 5-17-022744-2
↑Господарським судом Хмельницької області 11. 09. 2009 р. порушено
провадження у справі № 13/166-Б про банкрутство відкритого акціонерного товариства Славутський руберойдовий завод // газета Голос України, № 178 (4678) від 23 вересня 2009
Slawuta // Słownik geograficzny Królestwa Polskiego i innych krajów słowiańskich. – Варшава : Филип Сулимерски и Владислав Валевски, 1889. – Т. X : Rukszenice – Sochaczew. – С. 793 – 794.