Сладък живот

Сладък живот
La dolce vita
РежисьориФедерико Фелини
ПродуцентиДжузепе Амато
Анджело Рицоли
СценаристиФедерико Фелини
Енио Флаяно
Тулио Пинели
Брунело Ронди
Пиер Паоло Пазолини
В ролитеМарчело Мастрояни
Анита Екберг
Анук Еме
МузикаНино Рота
ОператорОтело Мартели
МонтажЛео Катозо
РазпространителPathé Consortium Cinéma
Жанртрагикомедия
Премиера5 февруари 1960
(Турция)
Времетраене174 минути
Страна Италия
Франция
Езикиталиански
английски
френски
немски
Цветностчерно-бял
Приходи$ 19 500 000
Външни препратки
IMDb Allmovie
Сладък живот в Общомедия

„Сладък живот“ (на италиански: La dolce vita) е италианско-френски игрален филм – трагикомедия, излязъл по екраните през 1960 година, режисиран от Федерико Фелини и с участието на Марчело Мастрояни, Анита Екберг и Анук Еме в главните роли. Сценарият е написан от режисьора Фелини в сътрудничество с Тулио Пинели, Енио Флаяно, Брунело Ронди и Пиер Паоло Пазолини.

Произведението е разделено на няколко кратки епизода с пролог и епилог, проследяващи една седмица от живота на римския журналист Марчело Рубини (Мастрояни), в неговото непрестанно търсене на любов и щастие, които никога не идват.

Актьор Роля
Марчело Мастрояни Марчело Рубини
Анита Екберг Силвия
Анук Еме Мадлен
Ивон Фюрно Ема
Магали Ноел Фани
Ален Кюни Стейнер
Анибале Нинки Бащата на Марчело
Валтер Сантесо Папарак
Валерия Чанготини Паола
Рикардо Гароне Рикардо
Ида Гали „Дебютант на годината“
Одри Макдоналд Джейн
Полидор Клоун
Ален Дижон Франки Стоут
Енцо Черусико Прес-фотограф
Лаура Бети Лаура
Надя Грей Надя[1]

Филмът маркира преход в творчеството на Фелини – от предхождащия период, типичен за италианския неореализъм, към поредица от т.нар. арт филми. „Сладък живот“ е широко възприеман като едно от големите постижения в изкуството на кинематографията.

Награди и номинации

[редактиране | редактиране на кода]

На 34-тата церемония по връчване на наградите „Оскар“, филмът е номиниран за отличието в четири категории, включително за най-добър режисьор и най-добър сценарий, печелейки статуетка за най-добри костюми.[2][3] Произведението е големия победител на филмовия фестивал в Кан, където печели приза „Златна палма“.[2]