Сладък живот | |
La dolce vita | |
Режисьори | Федерико Фелини |
---|---|
Продуценти | Джузепе Амато Анджело Рицоли |
Сценаристи | Федерико Фелини Енио Флаяно Тулио Пинели Брунело Ронди Пиер Паоло Пазолини |
В ролите | Марчело Мастрояни Анита Екберг Анук Еме |
Музика | Нино Рота |
Оператор | Отело Мартели |
Монтаж | Лео Катозо |
Разпространител | Pathé Consortium Cinéma |
Жанр | трагикомедия |
Премиера | 5 февруари 1960 (Турция) |
Времетраене | 174 минути |
Страна | Италия Франция |
Език | италиански английски френски немски |
Цветност | черно-бял |
Приходи | $ 19 500 000 |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie | |
Сладък живот в Общомедия |
„Сладък живот“ (на италиански: La dolce vita) е италианско-френски игрален филм – трагикомедия, излязъл по екраните през 1960 година, режисиран от Федерико Фелини и с участието на Марчело Мастрояни, Анита Екберг и Анук Еме в главните роли. Сценарият е написан от режисьора Фелини в сътрудничество с Тулио Пинели, Енио Флаяно, Брунело Ронди и Пиер Паоло Пазолини.
Произведението е разделено на няколко кратки епизода с пролог и епилог, проследяващи една седмица от живота на римския журналист Марчело Рубини (Мастрояни), в неговото непрестанно търсене на любов и щастие, които никога не идват.
Актьор | Роля |
---|---|
Марчело Мастрояни | Марчело Рубини |
Анита Екберг | Силвия |
Анук Еме | Мадлен |
Ивон Фюрно | Ема |
Магали Ноел | Фани |
Ален Кюни | Стейнер |
Анибале Нинки | Бащата на Марчело |
Валтер Сантесо | Папарак |
Валерия Чанготини | Паола |
Рикардо Гароне | Рикардо |
Ида Гали | „Дебютант на годината“ |
Одри Макдоналд | Джейн |
Полидор | Клоун |
Ален Дижон | Франки Стоут |
Енцо Черусико | Прес-фотограф |
Лаура Бети | Лаура |
Надя Грей | Надя[1] |
Филмът маркира преход в творчеството на Фелини – от предхождащия период, типичен за италианския неореализъм, към поредица от т.нар. арт филми. „Сладък живот“ е широко възприеман като едно от големите постижения в изкуството на кинематографията.
На 34-тата церемония по връчване на наградите „Оскар“, филмът е номиниран за отличието в четири категории, включително за най-добър режисьор и най-добър сценарий, печелейки статуетка за най-добри костюми.[2][3] Произведението е големия победител на филмовия фестивал в Кан, където печели приза „Златна палма“.[2]
|