Слама

Покрив от слама

Слама е вторичен продукт, остатъчна суровина, получена от изсушените стъбла на житни растения и бобови зърнени култури (ориз, ръж, пшеница, ечемик) след отстраняване на зърното. Могат да се ползват и стъблата на лен и коноп. За по-лесно складиране се пресова и балира ръчно или машинно във формата на кубове или рула.

Приложения на сламата

Птица, изработена от слама

• Като храна – сламата се използва за изхранване на домашните преживни животни (предимно говеда) и еднокопитни животни (коне и магарета). Хранителната и стойност е много ниска, но служи като обемна част от ежедневната дажба на животните. За подобряване на преработката ѝ от организма тя предварително се обработва, чрез смилане, нарязване, запарване и дори добавяне на химически съединения. От етиологична гледна точка увеличеното количество слама в дажбата съпроводено с ниско качество (например плесенясване), замърсяване на сламата и липса на сочни фуражи са предпоставка за развитие на обстипация на книжката при говедата^[1] и обстипация на червата при коня^[2].
• Суровина при производството на биогориво
• В някои краища на света все още се използват матраци и дюшеци за спане, напълнени със слама
• Изработка на сламени шапки, обувки и кошници
• За направа на покриви, предимно на селскостопански постройки
• За декорация
• Суровина при производството на хартия
• Строителство на къщи

Вижте също

• Сено

Външни препратки

• Слама и други земеделски култури Архив на оригинала от 2009-02-20 в Wayback Machine.
• Електричество от слама Архив на оригинала от 2008-10-18 в Wayback Machine.

Бележки

1. Н. Ибришимов, Хр. Георгиев, С. Симеонов, Г. Михайлов, П. Петков, Й. Николов, Вътрешни незаразни болести по домашните животни, том I, с.86
2. Н. Ибришимов, Хр. Георгиев, С. Симеонов, Г. Михайлов, П. Петков, Й. Николов, Вътрешни незаразни болести по домашните животни, том I, с.126