Слоещица (на македонска литературна норма : Слоештица ) е село в община Демир Хисар , Северна Македония .
Селото е разположено на 770 m в Долен Демир Хисар, в източните склонове на Плакенската планина , на десния бряг на Църна . През селото текат две реки - Големата и Левата. Между селата Слоещица и Жван е разположен манастирът „Свети Никола Топлички “. Землището на селото е 21,4 km2 , от които горите са 1,511 ha, обработваема земя 330 ha и пасища 269 ha. Над селото има валавици.[ 1]
Църквата „Света Богородица “
В селото има две стари църкви – поствизантийската „Свети Атанасий “ и „Света Богородица “ от 1908 година,[ 2] както и „Свети Никола“.[ 1] В XIX век Слоещица е малко изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя . Според Васил Кънчов в 90-те години Слоещица е на хубаво място има 90 християнски къщи.[ 3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика “) в 1900 година Слоещица е има 650 жители, всички българи християни .[ 4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Слоещица е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 95 къщи.[ 5]
По време на Илинденското въстание селото е нападнато на 18 август 1903 година от турски аскер и башибозук. От селото са убити Богоя Иванов, Никола Талев и Стойчо Ристев, а като четници край селото загиват Мице Стоянов и Доле Ристев от Слепче .[ 6]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Слоещица има 720 българи екзархисти.[ 7]
През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Българският учител в Слоещица Дойчинов е арестуван и затворен в Прибилци .[ 8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Слоещица са доброволци в Македоно-одринското опълчение .[ 9]
В 1961 година Слоещица има 746 жители, в 1994 година – 229,[ 10] а според преброяването от 2002 година селото има 221 жители македонци .[ 11]
В селото има основно училище „Братя Миладиновци“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Братя Миладиновци“ – Жван.[ 1]
В селото функционира художествена колония „Арт Пойнт – Гумно“, фокусирана върху изкуството, културата, грижа за околната среда и икономическия развой на горнодемирхисарския регион.[ 1]
В Слоещица всяка година на 28 август се провежда манифестацията „Славене на пирея“ в спомен за писателя Петре М. Андреевски.[ 1]
Край селото е изградена новата манастирска църква „Свети Георги“.[ 1]
Родени в Слоещица
Ангеле Милошов Попов, български революционер, деец на ВМОРО[ 12]
Атанас Милошов Попов , български революционер, деец на ВМОРО
Владо Поповски (1955 – 2014), политик от Северна Македония
Иван Мицев Божинов, български революционер, деец на ВМОРО[ 13]
Илия Димовски, войвода на четата от Слоещица по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[ 14]
Йордан Плевнеш (р. 1953), северномакедонси писател
Йоше Петрев Мегленов, български революционер, деец на ВМОРО[ 15]
Павле Стойков Тренчев, български революционер, деец на ВМОРО[ 16]
Петре Андреевски (1934 – 2006), поет и писател от Северна Македония
Петре Сиянов Кочов, български революционер, деец на ВМОРО[ 17]
Силян Цветанов Селвиов, български революционер, деец на ВМОРО[ 16]
Стоян Ацев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[ 18]
Танаско Милошов Попов, български революционер, деец на ВМОРО[ 12]
Тодор Милошов Попов, български революционер, деец на ВМОРО[ 12]
Толе Гогиев Митрев, български революционер, деец на ВМОРО[ 15]
Мице Велянов Мравев, български революционер, деец на ВМОРО[ 15]
↑ а б в г д е Слоештица // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-17. Посетен на 17 август 2018.
↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар . Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2 . с. 76. (на македонска литературна норма)
↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 240.
↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела) . Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5 . с. 14. (на македонска литературна норма)
↑ Темчевъ, Н . Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 15.
↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 878.
↑ Слоещица на сайта на Община Демир Хисар
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 28 декември 2007
↑ а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 49.
↑ а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 74.
Села Обезлюдени села Исторически села