Смендес

Смендес
Фараон на Древен Египет
Рисунка на скарабей с тронни имена на Смендес[1]
Рисунка на скарабей с тронни имена на Смендес[1]
Роден
Починал
около 1052 г. пр.н.е.
ПогребанТанис, Египет
Семейство
РодДвадесет и първа династия на Древен Египет
ДецаАменемнису
Смендес в Общомедия

Смендес (Hedjkheperre-Setepenre Smendes), гръцка форма на Несбанебджедет (Nesibanebdjedet, букв. „Той на Овена, господар на Мендес“), е фараон основател на 21-вата династия през Трети преходен период на Древен Египет. Управлява в Долен Египет със столица в Танис или Мемфис ок. 1077/6 – 1052 г. пр.н.е.

Произход и управление

[редактиране | редактиране на кода]

Липсват сигурни данни за произхода на Смендес и неговите предполагаеми родствени връзки с предходната 20-а династия. Някои египтолози допускат, че е син на върховна жрица на Амон и шурей или баджанак на властващия в Тива върховен жрец Херихор.[2][3][4]

Смендес заема висши военни и административни длъжности по времето Рамзес XI, женен е за негова дъщеря и става практическия управник в Танис. След смъртта на Рамзес XI ок. 1077/6 г. пр.н.е., Смендес наследява властта в Долен Египет, докато Среден и Горен Египет се намират под теократичното управление на върховните жреци на Амон в Тива.

След като тиванския върховен жрец Херихор умира ок. 1074 г. пр.н.е.,[5] Смендес формално обединява Египет за известен период от време. Надпис от стела на Смендес намерена в каменните кариери Gebelein южно от Тива,[6] свидетелства за поръчаната от Смендес поправка на големия Храм в Луксор, пострадал от наводнение.[7]

Както и при предшественика му, властта на Смендес над Горен Египет била само номинална, тъй като там се разпореждали жреците на Амон, чиято паралелна династична линия е поддържана от силна армия. Към 15-а или 16-а година от неговото възкачване Смендес признава за равноправен фараон Пинеджем I, върховният жрец на Амон в Тива. При съвместното им управление продължават добрите отношения между Тива и Танис.

Важно свидетелство за външното и вътрешното положение на Египет през този е период е Пътешествието на Унамун (Отчет на Унамун, или Разказ на Унамун),[8] текст върху папирус описващ мисията на египетски пратеник от Тива до финикийския град Библос, за да поръча кедрова дървесина за храма на Амон в Танис. В документа Смендес е споменат с необичайната титла „организатор на страната“ и е наречен „стълб, който Амон е установил в своите северни земи“; както той, така и Херихор в Горен Египет не фигурират с фараонски имена. Унамун е обран по пътя и бива приет недружелюбно от царя на Библос, който саркастично отказва поисканата безплатно кедрова дървесина. Това безспорно демонстрира залеза на египетското политическо влияние в Леванта, след нашествията на „Морските народи“.

Въпреки че Мемфис остава административния център при Смендес, град Танис се превръща в главния култов център на Амон в Долен Египет[9], чийто строителен план напълно копира този в Тива. След управление от около 26 години Смендес е наследен в Долен Египет от Аменемнису, вероятно негов син или друг родственик.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Flinders Petrie (1853 – 1942): Scarabs and cylinders with names (1917), pl. XLIX
  2. ↑ Ad Thijs, Nodjmet A, Daughter of Amenhotep, Wife of Piankh and Mother of Herihor, Zeitschrift für Ägyptische Sprache und Altertumskunde (ZÄS) 140 (2013), 54 – 69.
  3. ↑ Karl Jansen-Winkeln, Das Ende des Neuen Reiches, ZÄS 119 (1992), pp. 22 – 37.
  4. ↑ Kitchen, The Third Intermediate Period in Egypt (1100 – 650 BC), 1996, Aris & Phillips Limited, Warminster, 40 – 45.
  5. ↑ Ad Thijs: In Search of King Herihor and the Penultimate Ruler of the 20th Dynasty ZÄS 132 (2005)
  6. ↑ R. K. Ritner: Inscriptions from Egypt's Third Intermediate Period. Atlanta 2009, p. 101.
  7. ↑ Stela of King Nesbanebded (Smendes I) commemorating the re-opening of the quarry at Gebelein (G. Maspero, A Stele of King Smendes, A.H. Sayce ed. Records of the Past, Vol. V, S.Bagster and Sons, London, 1891)
  8. ↑ Jean Winand, The Report of Wenanum. A Journey in Ancient Egyptian Literature
  9. ↑ Renaud de Spens: Droit international et commerce au début de la XXIe dynastie. Analyse juridique du rapport d'Ounamon

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • K.A. Kitchen, The Third Intermediate Period in Egypt (1100 – 650 BC), Warminster: Aris & Phillips, 3rd ed., 1996. p. 256
  • Aidan Dodson & Dyan Hilton, The Complete Royal Families of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2004) ISBN 0-500-05128-3, pp. 196 – 209
  • Thijs, Ad (2011). Introducing the Banishment Stele into the 20th Dynasty. Zeitschrift für Ägyptische Sprache. 138: 163 – 181

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]