Смикси

Тази статия е за селото. За пролома вижте Смикси (пролом).

---

Смикси Σμίξη
— село —
Смикси 40.058889, 21.124167 Смикси Смикси
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Гревена
Географска област	Пинд
Надм. височина	1220 m
Население	509 души (2001 г.)
Пощенски код	510 32

Смикси (на гръцки: Σμίξη) е село в Гърция, част от дем Гревена, административна област Западна Македония. Селото е с предимно арумънско (влашко) население.

География

Селото е разположено на 1220 m надморска височина, на река Смиксиотико, на около 38 km западно от град Гревена в Северен Пинд.^[1]

История

В Османската империя

В османските данъчни регистри от средата на XV век Смикси (Костурско) е споменато с 5 семейства на Йорги, Коста, Стане, Михал и Стайо, а в средата на XVI век са вече 8 семейства. Общият приход за империята от селото е 340 акчета.^[2]

Полувкопаната църква „Свети Атанасий“ е най-старата в селото заедно с параклиса „Свети Илия“ в старото село Бика. „Свети Николай“ е от 1750 година, а „Свети Георги“ от 1870 година. В 40-те години на ΧΧ век западно от селото край чешмата Дзилети е изградена църквата „Света Параскева“. На горист хълм южно от селото, на надморска височина от 1100 m е църквата „Свети Пантелеймон“ с красив иконостас и стари икони.^[3]

В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише: „Бистрица я прѣминахме по единъ тѣсенъ мостъ и не безъ страхъ при Смикси. Това мѣсто служи и за езиковна граница. Първото село, въ което се говори само на гръцки, е Бубуща.“^[4]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Смикси брои 800 жители власи.^[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Смикси (Σμίξη), Гревенска каза, живеят 451 гърци влахофони, от които нито един румънеещ се.^[6]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Смикси влиза в състава на Кралство Гърция. Преброяването от 1920 година показва само 38 жители, тъй като е правено през зимата, когато населението е със стадата си в Тесалия.^[1]

Селото пострадва силно от Гражданската война (1946-1949) и е напуснато.^[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Смикси на 13 януари 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Дабу[7]	Νταμπού	Охиро	Όχυρό[8]	[7]
Пандемар[7]	Παντεμάρ	Мегало Исиома	Μεγάλο Ἲσιωμα[8]	[7]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	1014[1][9]	38[1]	86[1]	586[1]	0[1]	1[1]	4[1]	208[1]	191[1]	509	454	247

Литература

• Νασίκας, Γ.Αθ., "Το χωριό μας η Σμίξη του Νομού Γρεβενών", Αθήνα 1971.

Бележки

1. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 130. (на македонска литературна норма)
2. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 81, 82
3. Οι Εκκλησίες της Σμίξης // Κοινότητα Σμίξης Ν.Α Γρεβενών. Архивиран от оригинала на 2015-01-23. Посетен на 23 януари 2015.
4. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 125.
5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
6. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 510. (на гръцки)
7. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
8. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
9. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012