Смутно време

Сергей Иванов, „В смутно време“ (1908)

Смутно време е условно обозначен период от историята на Русия между 1598 и 1613 г. (според някои версии до 1618 г.). Терминът е въведен в руската историография.

Той е белязан от краткотрайното управление на цар Борис Годунов, природни бедствия, глад, многобройни случаи на самозванство и външна интервенция в руските земи, руско-полска, руско-шведска и гражданска войни, в съчетание с тежка институционална политическа, икономическа и социална криза в Руското царство.

Края на т.нар. смутно време слага от Земският събор през 1613 г., който дава царската власт на династията Романови. Според други мнения смутното време продължава до края на руско-полската война през 1618 г.[1]

Причини

[редактиране | редактиране на кода]

Смутното време възниква от редица причини и фактори. Историците подчертават следните:

  1. Прекъсването на московската династия Рюриковичи.
  2. Борбата между болярите и царската власт, при която първите се стремят да запазят и увеличат традиционните привилегии и политическо влияние, а втората - да ограничи тези привилегии и влияние. Освен това болярите запазили позицията да заобикалят земските предложения и да не ги вземат под внимание. Някои изследвания оценяват ролята на болярите изключително негативно, като посочват, че „претенциите на болярите прерастват в пряка борба с върховната власт“, ​​а техните „интриги силно утежняват положението на царската власт“.
  3. Трудното икономическо положение на държавата. Походните кампании от Иван Грозни и Ливонската война изисквали значителни материални ресурси. Принудителното разселване на обслужващи хора и така нареченият Новгородски погром се отразяват негативно на икономиката на страната. Ситуацията се влошава катастрофално от настъпилия Велик глад в Русия (1601 – 1603) г., който съсипва хиляди големи и малки стопанства.
  4. Дълбокият социален раздор в страната. Съществуващата система предизвика отхвърлянето на народни маси от избягали селяни, роби, обеднели граждани, свободни и градски казаци, както и значителна част от обслужващите хора.
  5. Последиците от опричнината, която според руския историк Е. Ф. Шмурло подкопава уважението към властта и закона.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Смутное время // БРЭ. Архивиран от оригинала на 2023-05-08. (на руски)
Тази статия, свързана с Русия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.