Смъртта на Сталин
| Смъртта на Сталин | |
| The Death of Stalin | |
 | |
| Режисьори | Армандо Янучи[1] |
|---|---|
| Продуценти | Ян Зену, Лоран Зейтун, Никола Адасовски, Кеин Лоудър |
| Сценаристи | Фабиен Нури, Армандо Янучи, Давид Шнайдер, Йън Мартин |
| Базиран на | комиксите от Фабиен Нури и Тиери Робен |
| В ролите | Стив Бушеми Саймън Ръсел Бийл Рупърт Френд Джейсън Айзъкс Олга Куриленко Джефри Тамбор |
| Музика | Кристофър Уилис |
| Оператор | Зак Никълсън |
| Монтаж | Питър Ламбърт |
| Костюми | Сюзи Харман |
| Филмово студио | QUAD MAIN JOURNEY GAUMONT FRANCE 3 CINEMA LA COMPAGNIE CINEMATOGRAPHIQUE PANACHE |
| Разпространител | GAUMONT, eOne Films |
| Жанр | политическа сатира |
| Премиера | 8 октомври 2017 Международен филмов фестивал в Торонто (Германия) |
| Времетраене | 107 минути |
| Страна |  Франция Великобритания Белгия |
| Език | английски |
| Външни препратки | |
| Официален сайт | |
| IMDb Allmovie | |
| Смъртта на Сталин в Общомедия | |
„Смъртта на Сталин“ (на английски: The Death of Stalin) е сатиричен филм на британския режисьор Армандо Янучи, заснетия по едноименния графичен роман на Фабиен Нури и Тиери Робен. Филмът е копродукция между Франция, Белгия и Великобритания. Световната премиера на „Смъртта на Сталин“ се състоя на фестивала в Торонто, а на фестивала в Торино получи наградата на ФИПРЕССИ – международната критика.
Армандо Янучи е британски сатирик, сценарист и режисьор. Награден е с ордена на Британската империя. Известен е с политическите комедийни сериали „The Thick of It“ и фантастичното мокюментъри „Time Trumpet“. Най-големият му успех в Холивуд е ситкомът „Вице“. Янучи не обича Доналд Тръмп и често се кара с президента в туитър. Замислил е и е снел „Смъртта на Сталин“ преди избирането на Тръмп, но, съдейки по последните му интервюта, филмът е адресиран именно към него.[2]
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Талантливият британски комедиограф Армандо Янучи описва възможно най-гротескно смъртта на съветския вожд и объркаността на неговото обкръжение. Действието започва, с това как Сталин слуша радиопредаването от концерта на класическа музика, след предаването той иска сутринта да му пратят записа от концерта. Обаче концертът се е свирел на живо без никакъв запис; изплашените музиканти свирят отново концерта и пращат плочата. Но заедно с плочата вождът получава писмо от пианистката, тя го проклина за репресиите върху роднините ѝ. Сталин получава удар, той умира в рамките на няколко часа, а през цялото това време около него се суетят уплашените членове на Политбюро, които трябва да приемат трудните решения и да обуздават буйството на Василий, синът на Сталин. Хората, които идват на погребението от цялата страна, както през „Кървавата неделя“, са застреляни от войници. На церемонията за сбогуване присъстват най-високите църковни санове. Сред обърканите васали-партийци започва отчаяна борба за креслото на наследника – битка за власт, в която всички средства са добри. Единият лагер е представен от глуповатия позьор Маленков, зад чийто гръб стои злодеят женкар Берия. В другия лагер е хитрият интригант и палячо Хрушчов, който въвлича в интригата отрупания с ордени маршал Жуков.
Историческа правдоподобност
[редактиране | редактиране на кода]Събитията във филма се доближават до историческата истина – Сталин е намерен издъхващ на пода в спалнята си сутринта, като се предполага, че е получил инсулт през нощта, но целият му персонал и охрана са прекалено уплашени, за да влязат и да проверят какво се случва. В продължение на три дни Сталин лежи на смъртен одър, а междувременно започва да се води свирепа битка между първите в обкръжението му. Обаче, всички персонажите са карикатурни образи в една черна комедия. Те се страхуват панически и от Сталин, и от неговата смърт, а и един от друг. Персонажи твърде бегло напомнят за реалните исторически личности.[3] Лентата има и доста измислици – например маршал Жуков носи под шинела си два калашника, а пряката причина за смъртта на Сталин е писъмце, изпратено му от пианистка дисидентка, през 1953 г. например Молотов е вече разжалван, а Берия е отстранен едва месеци по-късно.
Хуморът във филма е предимно черен, но актьорите до такава степен пренебрегват съблюдаването на дистанция с героите, че те дори изглеждат симпатични. Огромното количество страшни неща остават зад кадър, за да не развалят настроението на зрителя, с изключение на две смърти, показани с пределен физиологичен натурализъм и в подчертано едър план.
В резултат на това имаме, от една страна, изследване на природата на властта и насилието, а от друга – пикаресков роман с тоталитарните декорации, чиито герои отчаяно се опитват да се надхитрят един друг. „Смъртта на Сталин“ е просто много забавен и донякъде прилича на филмите на братята Коен. Графичният роман на Фабиен Нури и Тиери Робен е стилистически по-различен от филма на Армандо Янучи – това е по-скоро ноар, а не бурлеска; по-голямата част от действието се извършва през нощта, а основният злодей – Лаврентий Берия - прилича на Пингвина.[4]
Разпространение на филма в Русия
[редактиране | редактиране на кода]Официалната премиера на филма в Русия на 25 януари 2018 година беше отменена по решение на руското министерство на културата. Преди обявената премиера се е състояла предварителна прожекция на филма, на която са присъствали държавни дейци, депутати, историци и общественици. След това министерството е отменило лиценза за разпространение на лентата, вече предоставен на компанията „Волга“.
Въпреки че Министерството на културата е отнело разрешението за прожекция два дни преди премиера, филмът е бил прожектиран през няколко деня в московския киносалон „Пионер“. След това полицейски служители са се появили в киносалона и последва предупреждението на руското културно министерство, че киното може да бъде санкционирано в съответствие със закона. Излъчването на неразрешен от властите филм се наказва с глоба.[5]
Оценки
[редактиране | редактиране на кода]Според руския кинокритик Андрей Плахов: „Докато у нас се карат за личността на Сталин, извън нея върху този материал снимат талантливо кино, още повече – актуално, защото днес отново управляват авантюристи и безумци. Една от главните подразбиращи се мишени на Янучи е Доналд Тръмп, но режисьорът е уверен, че подобен филм може да бъде заснет за всеки държавен властолюбец от световната история: хората във всички страни и във всички времена се държат еднакво в подобни ситуации. Съответните исторически фигури отдавна са станали персонажи на комедии и комикси – човечеството се понаучи да се разделя с миналото си със смях“.[6]
„Никога на Запад, а още повече във Великобритания, не са били обективни в оценките си за нашата история. Изобщо за нашата действителност. Показват ни уродливи. Ако това се нарича комедия, значи е съвсем кощунство... Върви голям информационен натиск, информационна война, в която се ползват абсолютно всички методи“ – уверен е началникът на пресслужбата на КПРФ Александър Юшченко.[2]
По мнението на руския писател Виктор Ерофеев: „Да се обиждаш от един комикс, който предлага час и половина забава, е също толкова глупаво, колкото и да се засягаш от вицовете за Щирлиц, Петка и Чапаев или другите майтапи, съдържащи нецензурни изрази. Но работата не е в това, че за депутатите този жанр е непонятен. Ако перифразираме Лев Толстой, демокрацията във всяка демократична страна има своя специфика, докато тоталитарните и авторитарни режими си приличат като близнаци. Тези режими обичат да се обявяват за духовни избраници на цялото човечество, да отричат всичко отрицателно в историята на собствената си страна, за да я представят като колективно житие на светци. Според тези хора, злото идва единствено от чужбина, а тази чужбина поддържа и своята пета колона“.[7]
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]| Изпълнител | Роля |
|---|---|
| Ейдриън Маклафлин | Сталин |
| Олга Куриленко | Мария Юдина |
| Джефри Тамбор | Маленков |
| Саймън Ръсел | Берия |
| Стив Бушеми | Хрушчов |
| Джейсън Айзъкс | Маршал Жуков |
| Рупърт Френд | Васил Сталин |
| Майкъл Пейлин | Молотов |
| Андреа Райзбъро | Светлана Алилуева |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.ndk.bg
- ↑ а б Скандалът около Смъртта на Сталин. Над какво се надсмива британският комик|date=27 септември 2017|publisher=Култура-брой 32
- ↑ „СМЪРТТА НА СТАЛИН“ – САТИРИЧНА ОДА ЗА СЪВЕТСКИЯ АБСУРД|date=13 септември 2017|publisher=Терминал 3[неработеща препратка]
- ↑ Супермен вместо Сталина: 10 комиксов о России, которые кого-нибудь оскорбят|date=23 януари 2018|publisher=The Village
- ↑ Все пак прожектираха „Смъртта на Сталин“ в московско кино|date=26 януари 2018|publisher=Клуб Z[неработеща препратка]
- ↑ Обида за чувствата на началниците|date=16 февруари 2018|publisher=Култура-брой 6
- ↑ Как в Русия забраниха „Смъртта на Сталин“|date=24 януари 2018|publisher=Deutsche Welle[неработеща препратка]
