Соломония Сабурова

Соломония Сабурова
велика московска княгиня
Родена	1490 г.
Починала	18 декември 1542 г. (52 г.) Суздал, Русия
Погребана	Суздал, Русия
Религия	православие
Управление
Предшественик	София Палеологина
Наследник	Елена Глинская
Канонизация
Празник	29 декември
Семейство
Род	Рюриковичи
Съпруг	Василий III (1505)
Соломония Сабурова в Общомедия

Преподобна София Суздалска, известна още като княгиня Соломония Юриевна Сабурова (ок. 1490 – 1542), е руска светица и велика московска княгиня, съпруга на московския княз Василий III.

Произход и живот

Соломония е потомка на татарски хански род. Баща ѝ е Юрий Константинович Сабуров, благородник, който е издигнат в ранг боляр след омъжването на Соломония за великия княз. Рано губи майка си и е отгледана от леля си Евдокия Ивановна (сестра на баща ѝ). Отличава се с доброта и набожност.

Соломония е избрана за съпруга на Василий III измежду 1500 благороднички, поканени за целта в двора. На 4 септември 1505 г. Соломония и Василий са венчани от митрополит Симон в Успенския събор в Москва в присъствието на бащата на младоженеца Иван III.

След двадесет години бездетен брак Василий, получавайки подкрепата на митрополит Данаил и болярите, решава да се разведе със Соломония. Против развода се обявяват митрополит Варлаам Московски, Василий Патрикиев и преподобния Максим Грек. През ноември 1525 г. бракът между Василий и Соломония е разтрогнат. На 25 ноември 1525 г. Соломония е отведена в Московския Рождественски манастир, където е принудена да се замонаши под името София. Подобен развод с насилствено замонашване на бившата съпруга на владетеля се оказва безпрецедентен за руската история и служи за пример при разводите на следващите руски владетели от Рюриковата и Романова династии. Разводът на Василий е посрещнат с голямо обществено неодобрение.

Малко по-късно София е преместена в Покровския манастир в Суздал. Някои историци смятат, че по време на регентството на втората съпруга на Василий III, Елена Глинска, София е отведена в Каргопол, а след това отново е върната в Суздал. След 17 години праведен монашески живот София умира на 14 август 1542 г. в Суздалския манастир.

Канонизация

След смъртта на бившата княгиня бързо се разнася мълвата за нейната святост. В посланията си към Иван Грозни, княз Андрей Крубский я нарича преподобна мъченица. При цар Фьодор, сина на Иван Грозни, София вече била почитана като светица.

Според преданията, на гроба ѝ в Суздал се извършвали чудотворни изцеления, а през 1609 г. по време на нашествието на поляците София спасила Суздал от разорение, като се явила в ужасяващ вид пред командира на полския отряд, пратен срещу града. От страх ръката на командира се парализирала и той дал клетва, че ще пощади града и манастира.

През 1650 г. патриарх Йосиф разрешава на суздалския архиепископ да почита София като светица. В средата на XVIII в. е повдигнат и въпросът за канонизацията ѝ. Нейната икона, нарисувана още през XVII в., се съхранява в Покровския манастир. През 1916 г. с решение на Светия синод на Руската православна църква името на София Суздалска е внесено в църковния календар. Със специален указ на патриарх Пимен през 1986 г. Руската православна църква започва официално да почита паметта на преподобна София Суздалска.

Мощите на княгинята се съхраняват в Суздалския Покровски манастир.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сабурова, Соломония Юрьевна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​