Сопище
| Сопище Сопиште | |
| — село — | |
 Изглед към Сопище от местността Марково Крувче | |
  Сопище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Сопище |
| Географска област | Кършияка |
| Надм. височина | 420 m |
| Население | 5325 души (2002) |
| Пощенски код | 1054 |
| Сопище в Общомедия | |
Сопище или Сопища (на македонска литературна норма: Сопиште) е село в Северна Македония, център на едноименната община Сопище.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е в областта Кършияка в източното подножие на планината Водно на четири километра южно от столицата на страната Скопие и на практика е негов квартал.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Сопище е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Сопища е населявано от 333 жители българи християни.[1]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сепища има 440 българи екзархисти.[2]
През февруари 1907 година войводата на ВМОРО Васил Аджаларски изгаря хана в Сопище, който служи за база на сръбската въоръжена пропаганда.[3] В отговор пропагандата взима решение да запали цялото село и съсредоточава 300 сръбски четници и сърбомански селяни от Поречието на планината Караджица, но поради факта, че движението им е открито и осуетено от турски военни части, а сръбските чети от Скопска Църна гора също не успяват да се придвижат, Сопище е спасено.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Сопище (Sopište) като българско мохамеданско село.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сопище като българско село.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 5325 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 5255 |
| албанци | 0 |
| турци | 1 |
| роми | 0 |
| власи | 11 |
| сърби | 39 |
| бошняци | 0 |
| други | 19 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
- ↑ Снегаров, Иван. Васил Аджарларски, Родина (Скопие), г. ІІІ, бр. 660, 8 юли 1918, с. 2.
- ↑ Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 138-141.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 30 септември 2007
| |||||||||||
