Софийски песнивец | |
Софийският песнивец (1337) | |
Първо издание | 1337 г. |
---|---|
Оригинален език | среднобългарски |
Вид | ръкопис |
Софийски песнивец в Общомедия |
Софийският песнивец, известен също и като Кукленски псалтир или Софийски псалтир, е среднобългарски ръкопис, създаден през 1337 година по поръчка на цар Иван Александър.
Намерен в Кукленския манастир през 1889 и предаден в Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките, той се пази в библиотеката ѝ под № 2.[1] Неговите 317 пергаментни листа с размер 225 х 165 мм съдържат Псалмите, деветте библейски песни, Символа на вярата и Господнята молитва „Отче наш“, придружени от тълкувания. (Същите тълкувания към Псалмите се намират също в Болонския и Погодинския псалтир.)
Средата на Псалтира е отбелязана с цветна заставка, в която е поместен образ на „Христос по-стар от дните“. Над нея е изписано името на цар Иван Александър, комуто е посветена също обширна похвала в края на книгата (лист 311а-312б).[2]
Два отделени от ръкописа листа се намират в Москва в Държавния исторически музей (собр. Щукина, № 3).[3]