Социалдемокрация

Вижте пояснителната страница за други значения на Социалдемократи.

---

Социалдемокрацията е политическа идеология, която се заражда в края на XIX век от социалистическото движение. За разлика от марксизма, чиято цел е премахването на капитализма, тази цел на социалдемокрацията е преобразуването му и премахването на неговите недостатъци. Напоследък се наблюдава все повече отдалечаване на социалдемократическите партии от техните корени. Модерната социалдемократическа мисъл разглежда демократичния социализъм като един дълъг и продължителен процес на социални промени, които включва цяла система от етапи, ценности и реформистки преобразувания на обществото.

Като цяло, съвременните поддръжници на социалната демокрация проповядват следните виждания:

• Смесена икономическа система, съставена главно от частна собственост, но и от субсидирани или притежавани от държавата програми за образование, здравеопазване и други социални дейности.
• Правителствени институции, които регулират частните компании с оглед опазване интересите на работещите, консуматорите и за защита на конкуренцията.
• Широка система за социална защита (противодействие на бедността, помощи за безработица, развита пенсионна система).
• Средно до високо данъчно облагане от прогресивен тип за осигуряване на финансиране на правителствените разходи.

История

Епохата на Първия интернационал (1863 – 1876)

Корените на социалдемокрацията могат да бъдат проследени до 1860-те години на XIX век, когато последователно през 1864 г. е създадено Международното работническо сдружение със седалище в град Лондон, станало впоследствие известно като Първи интернационал, а на 23 май 1869 г. е създадено и Всеобщото сдружение на немските работници (на немски: Allgemeiner Deutscher Arbeiter-Verein) в Лайпциг, Кралство Саксония, от пруския евреин Фердинанд Ласал.^[1]

Спорът за реформа или революция (1889 – 1914)

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Двете световни войни, Великата депресия, революции и контрареволюции (1914 – 1945)

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Студената война и кейнсианството (1945 – 1979)

 Вижте също: Кейнсианство

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Отговор на неолиберализма

 Вижте също: Неолиберализъм

Икономическата криза в Западния свят от средата до края на 70-те години на XX в. водят до възход на неолиберализма и избирането на политици с неолиберални платформи като британския министър-председател Маргарет Тачър и американския президент Роналд Рейгън.

Източници

1. Bookchin, Murray. The Third Revolution: Popular Movements in the Revolutionary Era. Т. 2. London, Cassell, 1998.

Тази статия, свързана с политология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.