Спасителите

Спасителите
The Rescuers
РежисьориВолфганг Райтерман
Джон Лонсбъри
Арт Стивънс
ПродуцентиВолфганг Райтерман
СценаристиЛари Клемънс
Кен Андерсън
Ванс Гери
Франк Томас
Дейв Мичънар
Тед Бърман
Фред Лъки
Бърни Матисън
Дик Себаст
В ролитеЕва Габор
Боб Нюхарт
Джералдин Пейдж
Джим Джордан
Джо Флин
Мишел Стейси
МузикаАрти Бътлър
Филмово студиоУолт Дисни Анимейшън Студиос
Премиера22 юни 1977 г.
(САЩ)
Времетраене77 минути
СтранаСАЩ
ЕзикАнглийски
Бюджет7,5 млн. щ.д.
Приходи169 млн. щ.д.
Хронология
Спасителите в Австралия (1990)
Външни препратки
IMDb Allmovie
Спасителите в Общомедия

„Спасителите“ (на английски: The Rescuers) е американски анимационен филм на компанията Уолт Дисни. Премиерата му в САЩ е на 22 юни 1977 г. Това е 23-тият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (Walt Disney Animated Classics).

Филмът разказва за международна организация от антропоморфни мишки, които оказват помощ на жертви на отвличане от цял свят. Две от тях — неувереният Бърнард (Боб Нюхарт) и елегантната Мис Бианка (Ева Габор) — се заемат да помогнат на сирачето Пени (Мишел Стейси), отвлечено и задържано против волята си от търсачката на съкровища Мадам Медуза (Джералдин Пейдж).[1]

Филмът се базира на книги от поредицата романи за деца „Спасителите“ на английската писателка Марджъри Шарп, най-вече „Спасителите“ (1959) и „Мис Бианка“ (1962).

През 1990 г. излиза продължението „Спасителите в Австралия“.

  1. The Rescuers DVD Fun Facts // Disney. Посетен на 21 декември 2009.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Rescuers в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​