За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Спирачката е устройство за намаляване на скоростта на автомобил или друго превозно средство или за неговото напълно спиране. При този процес кинетичната енергия на автомобила се превръща в топлинна посредством триене.
Общия принцип е да се получи намаляване на движението чрез повишаване на триенето върху самото колело. Най-известните примери са:
Барабанната челюстна спирачка се състои от спирачен диск с две челюсти и спирачен барабан. Челюстите са закрепени шарнирно към диска чрез опорни палци и опори, а дискът е монтиран непосредствено към ръкава на полуоста (за задните колела) или към шенкела (за предните колела). Спирачният барабан, който обхваща отвън челюстите, е свързан неподвижно с колелото. Върху външните повърхности на челюстите са захванати неподвижно фрикционни накладки Когато челюстите се разтварят, фрикционните им накладки се притискат към вътрешната повърхност на барабана. Между накладките и барабана възникват сили на триене, които създават спирачен момент, насочен обратно на посоката на въртене на колелото. В мястото на допиране на колелото с пътя триещият момент поражда спирачна сила, която е насочена обратно на движението на автомобила и осигурява неговото спиране.
Според посоката на разтваряне на челюстите барабанните челюстни спирачки се делят на еднопосочни и двупосочни В двупосочните спирачки двете челюсти се разтварят в противоположни посоки чрез спирачен цилиндър. Ако челюстите са симетрични, силите на триене на двете челюсти не са еднакви. Силите на триене на челюстта, която се разтваря по посоката на въртене на барабана, са по-големи от силите на триене на челюстта, която се разтваря в обратна посока. В същото съотношение се намират и спирачните моменти на двете челюсти. Ако посоката на въртене на барабана се смени, сменят се и ролите на двете челюсти. Поради това големината на общия спирачен момент на цялата спирачка не зависи от посоката на въртене на барабана – тя е еднаква за двете посоки на въртене.
В предните колела на леките автомобили се използват еднопосочните спирачки, при които двете челюсти се разтварят в една и съща посока чрез два отделни спирачни цилиндъра. Спирачките се монтират по такъв начин, че при движение на автомобила на преден ход посоката на разтваряне на челюстите да съвпада с посоката на въртене на барабана. В този случай двете челюсти осигуряват голям спирачен момент. Общият спирачен момент на такава спирачка е по-голям от общия спирачен момент на двупосочната спирачка. Ако посоката на въртене на барабана се смени (при движение на автомобила на заден ход), общият спирачен момент на спирачката намалява и става по-малък от общия спирачен момент на двупосочната.
Това наименование не трябва да се смесва с използваната пневматика за задействане на механичните системи на спирачките.
Въздушните спирачки въздействат посредством увеличаване на челното съпротивление на транспортното средство във въздушната среда. В самолетите това са плоскости монтирани на фюзелажа или крилата, които не трябва да променят подемната сила, но съществено да намаляват скоростта на движение. Използват се и специализирани парашутни системи за намаляване разбега при приземяване.
Предназначени за предпазване от случайно движение на вече спряло превозно средство. Основно са два типа: