Спиро Дебърски
| Спиро Дебърски | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Спиро Николов Дебърски 8 декември 1933 г. | ||||||||
| Ръст | 170 см | ||||||||
| Пост | Ляво крило | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Спиро Николов Дебърски (роден на 8 декември 1933) е български футболист, ляво крило, клубна легенда на Локомотив (София).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Дебърски е родом от Благоевград. Започва да тренира футбол в местния клуб Пирин на 12-годишна възраст. През 1954 г. преминава в Розова долина (Казанлък), където отбива военната си служба в продължение на две години и половина.
През декември 1956 г. Дебърски е привлечен в Локомотив (София), където разгръща в пълна степен футболния си талант. Дебютира в А група в началото на 1957 г. при победа с 3:2 като гост срещу Спартак (Пловдив), реализирайки два гола за успеха. Сред най-силните му качества са бързина, демараж, пробивна мощ и физическа сила. Създава страхотен тандем в атаката на червено-черните с Никола Котков.[1] Остава в Локомотив 12 години, като записва 276 мача с 84 гола в А група. С клуба става шампион на България през сезон 1963/64, като по време на кампанията изиграва 29 мача и бележи 14 попадения. Също така е вицешампион през 1964/65, както и бронзов медалист през 1967/68. Печели и две европейски титли за железничари през 1961 г. и 1963 г. През есента на 1964 г. изиграва 4 мача за Локомотив в Купата на европейските шампиони, в които бележи 5 гола.[2] На 10 септември 1964 г. бележи два гола в дебютния за клуба мач в евротурнирите, в който Локомотив разгромява с 8:3 шведския Малмьо.[3] Останалите му 3 гола са в двата мача от следващия кръг срещу унгарския Вашаш. През януари 1969 г., след обединението на Локомотив (София) със Славия, прекратява кариерата си на 35-годишна възраст.[4]
В периода между 1957 г. и 1965 г. записва 24 мача и 8 гола за националния отбор.[5] Дебютира на 21 юли 1957 г. в контрола срещу СССР, която е загубена с 0:4. На 3 ноември същата година бележи първия си гол за България при разгромния успех със 7:0 срещу Норвегия в световна квалификация. Има и един хеттрик за представителния отбор, реализиран на 9 май 1965 г. в приятелски мач срещу Турция (4:1).
Дебърски завършва треньорската школа при ВИФ „Георги Димитров“. През 1972 г. е назначен за директор на детско-юношеската школа на Локомотив (София). През 1973 г. става помощник на Йончо Арсов в първия състав на „железничарите“, където работи три сезона. Между 1977 г. и 1980 г. е старши треньор на кипърския Неа Саламина. Директор на детско-юношеската школа на клуба в продължение на 8 години. През сезон 1984/85 е наставник на Янтра (Габрово) в Б група.
През декември 2014 г. е обявен за почетен гражданин на Благоевград.[6]
Статистика по сезони
[редактиране | редактиране на кода]- Включени са само мачовете от първенството.
| Сезон | Отбор | Първенство | Мачове | Голове |
|---|---|---|---|---|
| 1957 | 22 | 11 | ||
| 1958 | 9 | 1 | ||
| 1958/59 | 19 | 7 | ||
| 1959/60 | 22 | 7 | ||
| 1960/61 | 23 | 7 | ||
| 1961/62 | 15 | 1 | ||
| 1962/63 | 27 | 4 | ||
| 1963/64 | 29 | 14 | ||
| 1964/65 | 27 | 9 | ||
| 1965/66 | 28 | 8 | ||
| 1966/67 | 29 | 5 | ||
| 1967/68 | 18 | 8 | ||
| 1968/ес. | 8 | 2 |
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]- Локомотив (София)
- Европейско първенство за железничари:
Шампион (2): 1961, 1963
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Спиро Дебърски и Котков – знаменит тандем retro.bg 10 декември 2017 г.
- ↑ Статистика на Спиро Дебърски в евротурнирите worldfootball.net
- ↑ Локомотив (Сф) - Малмьо 8:3 worldfootball.net
- ↑ Неудържимото ляво крило на Локо (София) Спиро Дебърски на 85 години[неработеща препратка] tretavazrast.com 22 януари 2019 г.
- ↑ Статистика на Дебърски в националния отбор eu-football.info
- ↑ Спиро Дебърски и Костадин Динчев са новите почетни граждани на Благоевград blagoevgrad.eu 19 декември 2014 г.
