Средно артериално налягане

Графично изпбражение на артериалното налягане като функция на времето с конкретно обозначени налягания.

На лентата най-долу е изобразена графиката на средното артериално налягане и отрицателният ефект на външно регулиране на скоростта на сърдечния режим с изкуствен водач на сърцето (pacemaker), при което се изгубва атриалния контракционен дебит (atrial kick) и сърдечният дебит пада. Първите три вълни са вследствие на естествения водач в сино-атриалния възел, с контракция на предсърдието и висока вълна на САН, а вторите три са с включен изкуствен водач – директно върху камерите, без участие на предсърдието във формиране на цикловия дебит.

Средното артериално налягане (САН), като в техническата литература се използва и английското съкращение МАР, е медицински термин описващ реалното усреднено кръвно налягане в рамките на един сърдечен цикъл. Тази величина е нужна за определяне на ефективността на органова перфузия и заедно с други сходни величини за оценяване на оросителната функция на сърдечно-съдовата система, както и за дозиране на потенциално опасни лекарства, администрирани по венозен път.^[1]

Приложение

Средното артериално налягане не е академична концепция без употреба; то е особено необходимо за преценка на органовата перфузия, особено при критично болни пациенти и тези по време на операция или реанимация. В неврохирургията се използва величината церебрално перфузионно налягане^[2], която е във функционална зависимост със САН. Церебрално перфузионното налягане (${\displaystyle CPP}$) е разликата между САН (${\displaystyle MAP}$) и вътречерепното налягане (${\displaystyle ICP}$).

${\displaystyle CPP=MAP-ICP}$

За нормална функция на мозъка се изисква перфузионно налягане от поне 60 mmHg^[2]. За постигане на този баланс в интензивно отделение се третират едновременно и двете величини, като например вътречерепното налягане се намалява с диуретици, а от своя страна САН се поддържа високо с помощта на вазопресори като епинефрин, допамин, левофед и други.^[2]

Друг силно кръвоснабден орган е бъбрекът, който зависи от стабилно и достатъчно високо САН. Едновременно с това фините бъбречни телца – нефрони са податливи на колебания в налягането и се увреждат от високи, а престават да функционират при ниски налягания.

Формули

В техническата литература се използват както българското съкращение САН, така и английското – MAP (на английски: Mean Arterial Pressure).

Средните артериални налягания се изчисляват по формулата -

(1.)

${\displaystyle MAP\simeq DBP+{\frac {(SBP-DBP)}{3}}}$^[3]

или също така изразено като:

(2.)

${\displaystyle MAP\simeq {\frac {2}{3}}(DBP)+{\frac {1}{3}}(SBP)}$^[3]

- където систолното налягане се бележи със ${\displaystyle SBP}$, а диастолното с ${\displaystyle DBP}$.

Като еднакви по размерност параметри, ${\displaystyle MAP}$, ${\displaystyle SBP}$ и ${\displaystyle DBP}$ се измерват в mm Hg.

Обяснение на понятието САН

Физическото обяснение на кръвното налягане е силата упражнявана върху стените на кръвоносните съдове в процеса на работата на сърдечния мускул.^[4] Сърцето изпомпва кръв по трасе от близо 100 000 км.^[4] Средното артериално налягане е частен случай на кръвното налягане изобщо, но описанието му е като функция на сърдечния дебит, системното съдово съпротивление и средното венозно налягане. По аналог със закона на Ом за електрически системи, количеството на кръвния поток ${\displaystyle (Q)}$ е правопропорционално на разликата между началното и крайно налягане между две точки ${\displaystyle (\Delta P)}$ и обратнопропорционално на съдовото съпротивление ${\displaystyle (R)}$. Определянето на средното артериално налягане е интеграл^[5] обхващаш стойностите от началото на систолата ${\displaystyle (s)}$ до края на диастолата ${\displaystyle (d)}$, разделен на съответната циклова продължителност ${\displaystyle t_{0}}$:

${\displaystyle \int _{s}^{d}{\frac {\Delta P_{0}}{t_{0}}}\,dt}$^[5]

^[5]

Именно поради факта, че две трети от цикъла на сърцето е в диастола – релаксация и само една трета е в систола – контракция, съответно за 2/3 от стойността на САН допринася диастолното налягане и само 1/3 систолното (формула №2 по-горе). ^[6]

Средното артериално налягане е динамично и зависи от позата на човека, психически стрес, чисто механични и други причини. При клякане например, големите мускули на краката се компресират, изтласквайки голямо количество венозна кръв към сърцето и едно рязко изправяне води до отваряне на потенциалните пространства и внезапно поемане на също толкова голям обем кръв, колкото изтласкания по-рано обем. Това води до моментно понижаване на САН. Спад на средното налягане при такова рязко ставане може да е причина за кратък синкопален епизод (замайване или загуба на съзнание) особено при лица с компрометирана сърдечна функция. Средното налягане не е равномерно представено по протежение на цялата съдова система; в по-малките съдове, където съпротивлението е най-високо, налягането, както и скоростта на движение на кръвта са най-ниски. Там, сумарното напречно сечение на васкулатурата е между 4500 – 6000 cm², а скоростта на кръвния поток – само около 0,03 cm/s^[7].

Математически САН зависи от системното съпротивление и обема на кръвния поток. В един избран участък ${\displaystyle a}$, съпротивлението оказвано на кръвния поток се изразява чрез формулата:

(3.)

${\displaystyle R_{a}={\frac {\Delta P_{a}}{Q_{a}}}}$. ^[3]

За да се опише съпротивлението на цялата система от ${\displaystyle n}$ – на брой кръвоносни съдове е нужна сумата от всички съпротивления, за всичките${\displaystyle n}$ съдове:

(4.)

${\displaystyle \sum _{i=0}^{n}R_{i}={R_{1}}+{R_{2}}+{R_{3}}+\dots {R_{n}}=SVR_{n}}$

(4.a)

${\displaystyle \lim _{n\to \infty }{\sum _{i=0}^{n}R_{i}}=SVR}$ или една сумарна величина, която се нарича системно съдово съпротивление и се обозначавана със ${\displaystyle SVR}$ (от английски: Systemic Vascular Resistance).

От практична гледна точка, такива детайлни изчисления на цялата система са невъзможни. Когато се разгледат другите величини в рамките на един сърдечен цикъл от диастола до систола (от поемане до изпомпване на кръвния обем), се установява, че сумарно, налягането по всички съдове на кръвоносната система е разликата между крайните артериални и венозни налягания, а подаденият кръвен поток е равен на сърдечния дебит за един цикъл. От своя страна системното съдово съпротивление е:

(5.)

${\displaystyle SVR={\frac {(\Delta P-CVP)}{CO}}}$^[3]

Където ${\displaystyle CVP}$ е налягането в големите кухи вени (Inferior et superior venae cavae). Тъй като разликата в наляганията ${\displaystyle \Delta P}$ е фактически средното артериално налягане ${\displaystyle MAP}$, то следователно формулата (5) по-горе се преобразува така:

(6.)

${\displaystyle SVR={\frac {(MAP-CVP)}{CO}}}$,^[3]

централното венозно налягане е много близко до 0 (mmHg), оттам:

(7.)

${\displaystyle SVR\simeq {\frac {MAP}{CO}}}$,

(8.)

${\displaystyle MAP\simeq {CO}\times {SVR}}$

Вижте също

• Медицинска енциклопедия

Източници

1. Zheng L, Sun Z, Li J, et al. Pulse pressure and mean arterial pressure in relation to ischemic stroke among patients with uncontrolled hypertension in rural areas of China // Stroke 39 (7). Юли 2008. DOI:10.1161/STROKEAHA.107.510677. с. 1932 – 7. Архивиран от оригинала на 2013-02-23. Посетен на 2013-09-12.
2. Иванов, Н. и Колев, Н. Придобит в обществото бактериален менингит. Интензивна терапия при вътрешни болести. София, 2007. Стр. 329.
3. Cardiovascular Physiology Concepts: Mean Arterial Pressure, Richard E. Klabunde, Ph.D
4. Dugdale, David. Blood Pressure // Посетен на 1 април 2011.
5. Средно артериално налягане. Медицинска енциклопедия. (2011).Cайтът е посетен на 12 септември 2013.

6. Средното артериално налягане най-точно може да се определи като интеграл от моментните стойности на налягането от началото на камерната систола до края на камерната диастола, разделен на продължителността на сърдечния цикъл.

   —Средно артериално налягане. Медицинска енциклопедия. (2011).

   Cайтът е посетен на 12 септември 2013.
7. The Cardiovascular System:Blood Vessels // Human anatomy & physiology, 9th ed. Pearson Education, Inc., 2013. ISBN 13: 978-0-321-74326-8. с. 712.