Средното артериално налягане (САН), като в техническата литература се използва и английското съкращение МАР, е медицински термин описващ реалното усреднено кръвно налягане в рамките на един сърдечен цикъл. Тази величина е нужна за определяне на ефективността на органова перфузия и заедно с други сходни величини за оценяване на оросителната функция на сърдечно-съдовата система, както и за дозиране на потенциално опасни лекарства, администрирани по венозен път.[1]
Средното артериално налягане не е академична концепция без употреба; то е особено необходимо за преценка на органовата перфузия, особено при критично болни пациенти и тези по време на операция или реанимация. В неврохирургията се използва величината церебрално перфузионно налягане[2], която е във функционална зависимост със САН. Церебрално перфузионното налягане () е разликата между САН () и вътречерепното налягане ().
За нормална функция на мозъка се изисква перфузионно налягане от поне 60 mmHg[2]. За постигане на този баланс в интензивно отделение се третират едновременно и двете величини, като например вътречерепното налягане се намалява с диуретици, а от своя страна САН се поддържа високо с помощта на вазопресори като епинефрин, допамин, левофед и други.[2]
Друг силно кръвоснабден орган е бъбрекът, който зависи от стабилно и достатъчно високо САН. Едновременно с това фините бъбречни телца – нефрони са податливи на колебания в налягането и се увреждат от високи, а престават да функционират при ниски налягания.
В техническата литература се използват както българското съкращение САН, така и английското – MAP (на английски: Mean Arterial Pressure).
Средните артериални налягания се изчисляват по формулата -
или също така изразено като:
Като еднакви по размерност параметри, , и се измерват в mm Hg.
Физическото обяснение на кръвното налягане е силата упражнявана върху стените на кръвоносните съдове в процеса на работата на сърдечния мускул.[4] Сърцето изпомпва кръв по трасе от близо 100 000 км.[4] Средното артериално налягане е частен случай на кръвното налягане изобщо, но описанието му е като функция на сърдечния дебит, системното съдово съпротивление и средното венозно налягане. По аналог със закона на Ом за електрически системи, количеството на кръвния поток е правопропорционално на разликата между началното и крайно налягане между две точки и обратнопропорционално на съдовото съпротивление . Определянето на средното артериално налягане е интеграл[5] обхващаш стойностите от началото на систолата до края на диастолата , разделен на съответната циклова продължителност :
Именно поради факта, че две трети от цикъла на сърцето е в диастола – релаксация и само една трета е в систола – контракция, съответно за 2/3 от стойността на САН допринася диастолното налягане и само 1/3 систолното (формула №2 по-горе). [6]
Средното артериално налягане е динамично и зависи от позата на човека, психически стрес, чисто механични и други причини. При клякане например, големите мускули на краката се компресират, изтласквайки голямо количество венозна кръв към сърцето и едно рязко изправяне води до отваряне на потенциалните пространства и внезапно поемане на също толкова голям обем кръв, колкото изтласкания по-рано обем. Това води до моментно понижаване на САН. Спад на средното налягане при такова рязко ставане може да е причина за кратък синкопален епизод (замайване или загуба на съзнание) особено при лица с компрометирана сърдечна функция. Средното налягане не е равномерно представено по протежение на цялата съдова система; в по-малките съдове, където съпротивлението е най-високо, налягането, както и скоростта на движение на кръвта са най-ниски. Там, сумарното напречно сечение на васкулатурата е между 4500 – 6000 cm2, а скоростта на кръвния поток – само около 0,03 cm/s[7].
Математически САН зависи от системното съпротивление и обема на кръвния поток. В един избран участък , съпротивлението оказвано на кръвния поток се изразява чрез формулата:
За да се опише съпротивлението на цялата система от – на брой кръвоносни съдове е нужна сумата от всички съпротивления, за всичките съдове:
От практична гледна точка, такива детайлни изчисления на цялата система са невъзможни. Когато се разгледат другите величини в рамките на един сърдечен цикъл от диастола до систола (от поемане до изпомпване на кръвния обем), се установява, че сумарно, налягането по всички съдове на кръвоносната система е разликата между крайните артериални и венозни налягания, а подаденият кръвен поток е равен на сърдечния дебит за един цикъл. От своя страна системното съдово съпротивление е:
Където е налягането в големите кухи вени (Inferior et superior venae cavae). Тъй като разликата в наляганията е фактически средното артериално налягане , то следователно формулата (5) по-горе се преобразува така:
централното венозно налягане е много близко до 0 (mmHg), оттам:
Cайтът е посетен на 12 септември 2013.Средното артериално налягане най-точно може да се определи като интеграл от моментните стойности на налягането от началото на камерната систола до края на камерната диастола, разделен на продължителността на сърдечния цикъл.