Среднодолнонемски език

Среднодолнонемски език Mittelniederdeutsch
Писменост	латиница
Употреба	1150 г. или 1200 – 1600 г.
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски езици Германски езици Западногермански езици Ингвеонски езици среднодолнонемски език
Кодове
ISO 639-3	GML
Уикипедия на Среднодолнонемски език
Среднодолнонемски език в Общомедия

Среднодолнонемски език (на английски: German Middle Low) е етап на развитие на долнонемския език. Той се е развил от старосаксонския език през Средновековието и е документиран в писмена форма от около 1225 – 1234 година (Саксонски огледало).

Среднодолнонемски надпис върху фахверкова къща в гр. Хамелн: „Alle der warlde herlicheyt is alse ene blome de huete wasset un morgen vorgheit. Des herrn wort blift yn ewicheit“ (Цялото великолепие на света е като цвете, което расте днес и угасва утре. Словото Господне остава навеки.)^[1]

Понятието „среднодолнонемски“

Терминът среднодолнонемски е двусмислен:

• Среднодолнонемският в по-тесен смисъл включва Северна Германия и (само) североизточната част на днешна Нидерландия, източно от р. Ейсел.
• Среднодолнонемският в по-широк смисъл включва Северна Германия и цялото среднонидерландско езиково пространство.

По-големите изложения на среднодолнонемския език (като напр. от линвистите Любен и Лаш) третират среднодолнонемския изключително в тесния смисъл на термина.^[2]

Разпространение

Ханзата около 1400 г.

Среднодолнонемският език е бил в ханзейския период от около 1300 г. до около 1600 г. сл. н. е. водещият писмен език в Северна Централна Европа и е служил като лингва франка в северната половина на Европа. Използвал се е паралелно с латинския за дипломация и документация. По-голямата част от кореспонденцията на ханзите в Централна и Северна Европа се осъществява на среднодолнонемски. Има среднодолнонемски документи от Лондон на запад до Новгород на изток и Берген на север до Вестфалия на юг. Среднодолнонемският език също се използва във Висбю на ос. Готланд, Рига, Талин и Тарту. В Датската кралска библиотека в Копенхаген и до днес съществува ръкописен среднодолнонемско-руски речник от Тьонес Фоне (Tönnies Fonne) от 1607 г. Най-вече през този период, долнонемският език оказва значително влияние върху скандинавските езици норвежки, датски и шведски, което се характеризира с множество заемни думи. Някои филолози по скандинавистика вярват, че около половината или дори повече от шведския речник произхожда от долнонемския. Трябва обаче да се има предвид, че това са по-рядко срещани думи (местоимения, съюзи, предлози и др.) и по-скоро редки съществителни (названия на професии и др.).

Регионални характеристики на писмения език

Ранните среднодолнонемски текстове все още са били ясно повлияни от устната реч. Имало е съкратени, разговорни форми като semme (вместо sineme, „на неговия“), sir (вместо siner, „неговият“), eyr (вместо einer, „един“). Тези текстове са характеризирани от географското положение, но не са израз на диалект. В по-късния книжовен език авторите се опитват да избягват тези съкратени форми и да използват етимологично правилни форми.^[3]

През 15-и и началото на 16 век, покрай Новото благочестие, източният среднонидерландски оказва влияние над менстерландския писмен среднодолнонемски.^[3]

Във вестфалския и източновестфалския език има среднонемски влияния, особено в елбоизточновестфалския. Стандартният немски би трябвало да е бил познат на писателите там.^[3]

Някои лингвисти предполагат, че южният остфалски език е повлиял на книжовността на останалата част на Остфалия. Южна Остфалия се счита за най-силния духовен център на ранния среднодолнонемски.^[3]

От втората половина на 14 век писменият среднодолнонемски става все по-унифициран. Този среднодолнонемски книжовен език възниква от тогавашния източнодолнонемски и е оформен предимно от Любек. Този надрегионален писмен език изисква надрегионална устна лингва франка, която не е запазена, но трябва да бъде приета за дадена в него време.^[3]

Лингвистични паметници

Библията на Любек (1494 г.), последната страница с бележка за печата

В допълнение към среднодолнонемските официални докумен, особено следните произведения представляват важни езикови паметници на среднодолнонемския език:

• Саксонското огледало, сборник на саксонските закони около 1225 г., която оказва значително влияние върху съдебната практика в Европа чак до 19 век,
• Саксонската световна хроника, хроника в проза от 13 век,
• Магдебургската съдийска хроника, създадена 1350 – 1516 г.,
• Берлинската книга на града, около 1380 – 1498 г.,
• новелата „Хроника“ от Херман Корнер, гр. Любек, от 1416 г. (също на латински),
• Великденската пиеса Редентир, мистериозна пиеса от 1464 г.,
• Любекската библия (1494 г.), инкунабуа, отпечатана от Стефен Арндес в гр. Любек, 1494,
• Reynke de vos, отпечатан в Печатарство Mohnkopf на Ханс ван Гетелен в гр. Любек, 1498 г., животински епос, който е преведен на много езици и редактиран като Райнер Фухс от Йохан Волфганг фон Гьоте,
• Любекската библия (1533 – 1534 г.) или Библията на Бугенхаген,
• De düdesche Schlömer, духовна драма на тема „Всеки човек“, от Йоханес Щрикер (1584 г.),
• Старият танц на мъртвите саксонски (1597 г.) от Натан Хитреус, най-старото филологическо издание на долнонемски текст,
• Наръчник по руски език на Тьонес Фонес (1607 г.).

По-късно езиково ниво

Съвременният долнонемски език е възникнал от среднодолнонемския.

Речници

Речникът на среднодолнонемския е описан в Среднодолнонемски речник на Карл Шилер и Август Любен, в Среднодолнонемския кратък речник на Август Любен и Кристоф Валтер и в друг среднодолнонемски кратък речник.

Източници

1. ^{[1 Петър 1:24 – 25]})
2. Niederdeutsche Sprache : Versuch einer Definition. Karl Wachholtz, 1892. с. 9 – 27.
3. Mittelniederdeutsch. Erich Schmidt Verlag. ISBN 3-503-01645-7. с. 98 – 118 (§ 3.2).

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mittelniederdeutsche Sprache в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​