Стальова Воля
| Стальова Воля Stalowa Wola | |
| — град — | |
  | |
 Паметник на Еугениуш Квятковски | |
  Стальова Воля  Стальова Воля | |
| Страна |  Полша |
|---|---|
| Войводство | Подкарпатско войводство |
| Окръг | Стальововолски окръг |
| Община | Стальова Воля |
| Площ | 82,52 km² |
| Население | 63 692 души (2014) 772 души/km² |
| Кмет | Анджей Шлензак |
| Основаване | 1938 г. |
| Пощенски код | 37 – 450, 37 – 464, 37 – 462 37 – 463, 37 – 465, 37 – 467 |
| Телефонен код | (+48) 15 |
| МПС код | RST |
| Официален сайт | www.stalowawola.pl |
| Стальова Воля в Общомедия | |
Стальо̀ва Во̀ля (на полски: Stalowa Wola) е град в Югоизточна Полша, Подкарпатско войводство. Административен център е на Стальововолски окръг. Обособен е в градска община с площ 82,52 км2.[1]
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът се намира в историческия регион Малополша. Разположен е близо до левия бряг на река Сан в географския макрорегион Сандомежка котловина.
История
[редактиране | редактиране на кода]Градът е основан през 1938 г. в землището на село Плаво по инициатива на Еугениуш Квятковски тогавашен вицепремиер и министър на хазната на Полша. Името му означава „стоманена воля".
В периода 1945 – 1975 година градът е част от Жешовското войводство а в годините 1975 – 1998 е в територията на Тарнобжегското войводство.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Според данни от полската Централна статистическа служба, към 1 януари 2014 г. населението на града възлиза на 63 692 души. Гъстотата е 772 души/км2.[1]
Демография:
- 1946 – 5086 души
- 1960 – 22 932 души
- 1970 – 30 100 души
- 1978 – 50 100 души
- 1988 – 67 932 души
- 1993 – 72 019 души
- 2002 – 67 397 души
- 2009 – 65 394 души
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]Градът е дом на футболния клуб Стал (Стальова Воля).
Градове партньори
[редактиране | редактиране на кода]
Фотогалерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Църква „Св. Богородица“ -
Регионалният музей -
Градски дом на културата
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Powierzchnia I ludność w przekroju terytorialnym w 2014 r., Główny urząd statystyczny, Warszawa, 2014, стр. 125 (посетен на 05.10.2014 г.)
| |||||||
|
