Старо Нагоричане

Старо Нагоричане Старо Нагоричане
— село —
Поглед към Старо Нагоричане.
Старо Нагоричане 42.2, 21.83
Страна	Северна Македония
Регион	Североизточен
Община	Старо Нагоричане
Географска област	Средорек
Надм. височина	403 m
Население	555 души (2002)
Пощенски код	1303
МПС код	KU
Старо Нагоричане в Общомедия

Старо Нагоричане или понякога Старо Нагоричани или Старо Нагоричино (на македонска литературна норма: Старо Нагоричане) е село в община Старо Нагоричане в североизточната част на Северна Македония.

География

Селото е разположено в областта Средорек в подножието на планината Руен, на десния бряг на река Пчиня.

История

„Свети Георги“

Църквата „Свети Георги“

 Основна статия: Свети Георги (Старо Нагоричане)

В село Старо Нагоричане се намира средновековната църква „Свети Георги“, издигната върху останките на по-ранна църква, която вероятно е била построена от византийския император Роман IV Диоген (1068-1071). Археологическите разкопки показват, че тази по-стара църква е имала монументални размери и е била изградена от големи каменни блокове. Няма точни данни кога е построена, как е изглеждала и кога е била разрушена. През 1313 година сръбски крал Милутин решава да изгради нова църква на същото място. Нейната архитектура е в стила на представителните църкви от началото на XIV век, възникнал в резултат от обновяването на късната византийска архитектура. Стенописите са в стила от времето на династията на Палеолозите (т.нар. палеологов ренесанс) и са сред най-забележителните творби на прочутите солунски художници Михаил и Евтихий, работили в края на XIII и началото на XIV век.

В църквата „Свети Георги“ в Старо Нагоричане е погребан цар Михаил III Шишман, ранен в боя при Велбъжд на 28 юли 1330 г., и починал следствие от получените рани при падането си от коня.

В Османската империя

През XVII век през Нагоричане минава Евлия Челеби и го отбелязва като „българско село“. В края на XIX век Старо Нагоричане е голямо чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Старо Нагоричино има 1150 жители българи християни.^[1]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 130 от 145 къщи в селото, които никога не са били екзархийски, през 1900 година преминават на страната на сръбската пропаганда в Македония.^[2]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.^[3]

В началото на XX век селата в района на Куманово са подложени на непрекъснати нападения на сръбски чети навлизащи безпроблемно през близката граница със Сърбия. С помощта на изпратени учители и свещеници, подкрепяни от сръбските чети, сръбската пропаганда си спечелва влияние в района. В редица села се появяват сърбомански семейства включително и в Старо Нагоричане. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Старо Нагоричино има 141 сръбски патриаршистки къщи.^[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Старо Нагоричино има 160 българи екзархисти и 1200 българи патриаршисти сърбомани. В селото има българско и сръбско училище.^[5]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

Документ на Българския червен кръст за внесени от кмета на Старо Нагоричане 236,5 лв., 15 март 1917 г.

По време на Първата световна война Старо Нагоричани е център на община и има 1152 жители.^[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 555 жители.^[7]

Националност	Всичко
северномакедонци	101
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	452
бошняци	0
други	2

Личности

Родени в Старо Нагоричани

• Милан Станков, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина, роден в Младо или Старо Нагоричане^[8]
• Михаил Нагорички, български духовник от Старо или Младо Нагоричане
• Митре Българмицев (Даскал Митре), български просветен деец
• Петко Илиев (1886 – 1912), сърбомански четнически войвода
• Стоян Младенов, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков^[9]
• поп Христо Нагорички, български възрожденец, деец на Кумановската българска община от Старо или Младо Нагоричане^[10]

Вижте също

• Кръстю Лазаров. Революционната дейност в Кумановско
• Официален сайт на Община Старо Нагоричане Архив на оригинала от 2011-12-11 в Wayback Machine.
• Община Старо Нагоричане на сайта на македонското министерство на местното самоуправление^{[неработеща препратка]}
• Община Старо Нагоричане Архив на оригинала от 2013-08-05 в Wayback Machine.

Бележки

1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 297.
3. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
6. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 9 февруари 2021 
7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 639.
9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
10. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 506.