Старотюркски език | |
Страна | Монголия, Тюркски хаганат, Западнотюркски хаганат, Източнотюркски хаганат, Киргизка съветска социалистическа република, Турция, Узбекистан, Таджикска съветска социалистическа република, Монголска империя, Грузинска ССР, Азербайджанска съветска социалистическа република, Узбекска съветска социалистическа република |
---|---|
Регион | Средна Азия |
Говорещи | мъртъв език към 13 век |
Писменост | Орхонска писменост |
Систематизация по Ethnologue | |
Алтайски Тюркски Източнотюркски Старотюркски В бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика. Предложената систематизация е примерна. | |
Кодове | |
ISO 639-3 | otk |
Старотюркски език (още староуйгурски, орхонски тюркски) е условно наименование на езиците, засвидетелствани в най-ранните писмени паметници на езици от тюркската група. Корпусът със старотюркски текстове обхваща надписите на гьоктюрките и уйгурите от 7 до 13 век. Поради тази причина старотюркският език не може да се смята за предшественик на уйгурския език или на който и да е съвременен тюркски език, макар че някои черти на езика могат да се открият в средновековни тюркски езици като чагатайски.
Източниците на старотюркски езици се делят най-общо на три основни групи:
В старотюркските паметници се откриват следните девет гласни звука: /a/, /e/, /ė/, /i/, /ï/, /o/, /ö/, /u/, /ü/. Звукът /ü/ се среща само в началната сричка, а в останалите преминава в редовете /a/, /e/, /ï/, /i/.
двубърнени | зъбни/ венечни |
небни | заднонебни | |||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
преградни | p /p/ | b /b/ | t /t/ | d /d/ | k /k/ | g /g/ | ||
носови | m /m/ | n /n/ | ń /ń/ | ŋ /ŋ/ | ||||
проходни | χ /χ/ | ɣ /ɣ/ | ||||||
преградно-проходни | č /tʃ/ | dʒ /dʒ/ | ||||||
шипящи | s /s/ | z /z/ | š /ʃ/ | |||||
сонорни | v /β/ | l /l/ | r /r/ | y /j/ |
Съгласните /ŕ/ и /ĺ/ от тюркския праезик са засвидетелствани в тюркските паметници на арабска или согдийска графика като /z/, /š/. В тюркската руническа азбука знаците за /z/, /š/ са производни на знаците за /r/ и /l/, което може да означава, че по времето около 6-7 век в тюркските говори в Сибир и Монголия фонемите /ŕ/ и /ĺ/ са звучали все още като палатализирани /r/, /l/ (Хелимский 1991).
Старотюркският език се характеризира с вокална хармония.
Старотюркските езикови паметници имат важно значение за реконструкцията на алтайския праезик.
|