Статоциста

Устройство на статоциста.

Статоциста (от на гръцки: στᾰτός — стоящ и на гръцки: κύστις – мехур) е механорецепторен орган на равновесието при някои безгръбначни животни като мекотели,^[1][2] мешести,^[3] иглокожи,^[4] и ракообразни^[5]. Сходни по устройство структури се срещат и при представителите от тип Xenacoelomorpha.^[6].

Представляват малки разтворени празнини, покрити отвътре с малки ресничести клетки изпълнени с течност. В течността плуват различен брой варовити телца, наречени „статолити“. В зависимост от положението на тялото те натискат едни или други клетки на статоциста. Генерираният импулс към церебралния ганглий позволява да се определи положението на животното в пространството^[7].

Източници

1. Morton, B. (2009). "Statocyst structure in the Anomalodesmata (Bivalvia)". Journal of Zoology 206: 23–34. doi:10.1111/j.1469-7998.1985.tb05633.x
2. Clarke, M. R. (2009). "The cephalopod statolithan—introduction to its form". Journal of the Marine Biological Association of the United Kingdom 58 (3): 701–712. doi:10.1017/S0025315400041345
3. Spangenberg, D. B. (1986). "Statolith formation in Cnidaria: effects of cadmium on Aurelia statoliths". Scanning Electron Microscopy (4): 1609–1618. PMID 11539690
4. Ehlers, U. (1997). "Ultrastructure of the statocysts in the apodous sea cucumber Leptosynapta inhaerens (Holothuroidea, Echinodermata)". Acta Zoologica 78: 61–68. doi:10.1111/j.1463-6395.1997.tb01127.x
5. Cohen, M. J. (1960). "The response patterns of single receptors in the crustacean statocyst". Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences 152 (946): 30–49. doi:10.1098/rspb.1960.0020
6. Israelsson, O. (2007). "Ultrastructural aspects of the 'statocyst' of Xenoturbella (Deuterostomia) cast doubt on its function as a georeceptor". Tissue and Cell 39 (3): 171–177. doi:10.1016/j.tice.2007.03.002. PMID 17434196
7. Големански В. „Зоология Безгръбначни животни“. Шумен, УИ „Епископ Константин Преславски“, второ издание, 2003. ISBN 954-577-187-9., стр. 149