Степна усойница

Степна усойница

Природозащитен статут

Уязвим[1]

Червена книга на България

Изчезнал (1934 г.)[2]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) разред: Люспести (Squamata) семейство: Отровници (Viperidae) род: Усойници (Vipera) вид: Степна усойница (V. ursinii)

Научно наименование

Vipera ursinii (Bonaparte, 1835)

Степна усойница в Общомедия

[ редактиране ]

Степната усойница (Vipera ursinii), наричана също урсиниева или остромуцунеста усойница,^[3] е вид змия от семейство Отровници (Viperidae).

Разпространение и местообитание

Видът се среща в степите на Евразия и в отделни изолирани находища в Централна и Южна Европа.^[4]

Основният ареал на степната усойница са степите от Молдова, Южна Украйна и Южна Русия до Северен Казахстан и Северозападен Китай. В Европа се среща в островни находища в Югоизточна Франция, Централна Италия, Австрия, Унгария, Румъния, западната част на Балканския полуостров. В България са намирани общо четири екземпляра - два в платото при Шумен, при село Вердикал, днес част от Банкя, (1927) и при манастира Свети Крал над Княжево (1934). Видът се смята за изчезнал от територията на страната.^[5]

Подвидове

• V. u. eriwanensis
• V. u. graeca
• V. u. moldavica
• V. u. rakosiensis
• V. u. renardi
• V. u. ursinii

Описание

Обикновено степната усойница достига до 55 cm дължина, но са известни и екземпляри с дължина 80 cm.^[6] Отличава се от обикновената усойница (Vipera berus) по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по-малката и ниско разположена ноздра.^[5]

Хранене

Степната усойница се храни главно с гущери, дребни гризачи, едри насекоми, по-рядко с жаби и малки на птици.

Размножаване

Ражда по 3 до 16 малки.

Отрова

Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, в резултат на ухапвания.

Източници

1. Vipera ursinii (Bonaparte, 1835). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
2. Червена книга на Република България. Степна усойница. Посетен на 25 март 2012
3. Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
4. Joger, Ulrich; Crnobrnja Isailovic, Jelka; Vogrin, Milan; Corti, Claudia; Sterijovski, Bogoljub; Westerström, Alexander; Krecsák, László; Pérez Mellado, Valentin; Sá-Sousa, Paulo; Cheylan, Marc; Pleguezuelos, Juan M.; Sindaco, Roberto. Vipera ursinii // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2011.1. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 юли 2011. (на английски)
5. Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
6. Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.