Степна усойница | ||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
Уязвим[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||
Изчезнал (1934 г.)[2] | ||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
(Bonaparte, 1835) | ||||||||||||||||||||||||||||
Степна усойница в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Степната усойница (Vipera ursinii), наричана също урсиниева или остромуцунеста усойница,[3] е вид змия от семейство Отровници (Viperidae).
Видът се среща в степите на Евразия и в отделни изолирани находища в Централна и Южна Европа.[4]
Основният ареал на степната усойница са степите от Молдова, Южна Украйна и Южна Русия до Северен Казахстан и Северозападен Китай. В Европа се среща в островни находища в Югоизточна Франция, Централна Италия, Австрия, Унгария, Румъния, западната част на Балканския полуостров. В България са намирани общо четири екземпляра - два в платото при Шумен, при село Вердикал, днес част от Банкя, (1927) и при манастира Свети Крал над Княжево (1934). Видът се смята за изчезнал от територията на страната.[5]
Обикновено степната усойница достига до 55 cm дължина, но са известни и екземпляри с дължина 80 cm.[6] Отличава се от обикновената усойница (Vipera berus) по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по-малката и ниско разположена ноздра.[5]
Степната усойница се храни главно с гущери, дребни гризачи, едри насекоми, по-рядко с жаби и малки на птици.
Ражда по 3 до 16 малки.
Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, в резултат на ухапвания.
|
|