Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Стиви Уондър Stevland Hardaway Morris | |
американски музикант | |
1994 г. | |
Роден | |
---|---|
Етнос | афроамериканци |
Награди | „Грами“ за цялостен принос (1996) Зала на славата на рокендрола (1989) Президентски медал на Свободата Уолф награди за изкуства (2021)[1] |
Музикална кариера | |
Псевдоним | Stevie Wonder, Eivets Rednow,[2] Little Stevie Wonder, El Toro Negro[3] |
Стил | ритъм и блус, соул, фънк,[4] джаз, блус, поп музика |
Инструменти | пиано, устна хармоника, вокал, музикална клавиатура, ударен музикален инструмент |
Глас | тенор |
Активност | от 1961 г. |
Лейбъл | „Мотаун Рекърдс“ |
Семейство | |
Майка | Лула Мей Хардуей |
Деца | 9 |
Други роднини | Майкъл Джаксън |
Подпис | |
Уебсайт | www.steviewonder.net |
Стиви Уондър в Общомедия |
Стиви Уондър (на английски: Stevie Wonder) е американски музикант и композитор.
Сред видните фигури в американската популярната музика през ХХ век, той печели 26 награди Грами, включително награда за цялостен принос.
Той е 3-то от общо 6 деца в семейството на Калвин и Лула Мей Хардуей. Стиви е незрящ по рождение. Една от причините за усложненията, довели до това е, че се ражда шест седмици преждевременно. Когато е на 4 години, майка му напуска баща му и взима децата си със себе си. Тогава сменя фамилията на Стиви на Морис. Това остава неговото фамилно име. Още много малък, Стиви започва да свири на различни инструменти – пиано, хармоника, барабани и бас. Пее и в църковния хор. Има два брака. През 1970 г. се жени за певицата Сайрита, но през 1972 г. се развеждат. През 2001 г. сключва брак с Кай Милард Морис, от която има две деца. Има и още пет деца от различни връзки. На дванадесетгодишна възраст той подписва договор с музикалната компания Мотаун, за която работи и до днес.
Опитал е всичко – госпъл, соул, суинг, реге, фънк и рок и старателно избягва „музиката на сричките“ както нарича рапа. За него казват, че е „прочел“ по нов начин захаросаната попмузика на 1970-те. Всяка песен, която е изпял, ни се струва удивително проста и същевременно оригинална – ето кое е разковничето на неговия успех. Стиви е обречен да вижда навътре в себе си. Слепотата не го депресира, напротив, дава му стимул и амбиция да успее. Близките му не могат да преценят къде е по-добър – пред компютъра, специално снабден с клавиши за Брайловата азбука, или пред пианото и синтезатора. Изключително продуктивен, усърден, изпипващ всяка песен от многото албуми (34), които е създал; участие в многобройни концерти; съвместни записи с други звезди на американската и световната поп- и рокмузика. Не на последно място се грижи за съпругата и трите им деца. Любовта към музиката е единствената сила и слабост, която го направлява както в студиото, така и на концертите заедно с „Роулинг Стоунс“, Рей Чарлз, Ерик Клептън, Майкъл Джексън, Уитни Хюстън, „Би Джийс“, „Дженезис“ и др. За 3 години, от 1974 до 1977 г. е получил 14 награди „Грами“. Внушителна цифра, особено ако добавим, че е записал 34 дългосвирещи плочи.
На 8 години вече е талантлив музикант. Наречен е Малкия Стиви Уондър от президента на Motown Records Бери Горди младши. Прави дебютния си запис на 12-годишна възраст. Характерният му глас, както и страхотният начин, по който свири на хармоника, са типични за първите му записи и представяния на сцена. Но Стиви не е просто чудноват имитатор на Рей Чарлз и го доказва с начина, по който свири на пиано, орган, хармоника и барабани. От 1964 г. вече не го наричат „малкия“ и така името му остава Стиви Уондър.
В следващите пет години Уондър записва хитовете си „I Was Made to Love Her“, „My Cherie Amour“, „For Once in My Life“ и „Where I'm Coming From“. В средата на 70-те продължава да прави класически хитове като „Superstition“, „You Are the Sunshine of My Life“, „Higher Ground“, „Living for the City“, „Don't You Worry 'Bout a Thing“, „Boogie On Reggae Woman“, „I Wish“ и „Sir Duke“.
На 20 години вече е изградил свой стил. Той е един от първите, които усвояват свиренето на електрическо пиано и е вдъхновение за рок музикантите. Специфичният му начин на пеене напомня на великите джаз изпълнители и емоцията в песните му го отличава от всички останали музиканти. Този плодовит период в творчеството му свършва през 1979 г. с албума „Stevie Wonder's Journey Through the Secret Life of Plants“. Все по-рядко записва албуми, въпреки че концертите му винаги са повече от успешни. Въпреки че музиката му става много изискана, пише и романтични песни като „I Just Called to Say I Love You“ (1984), която се превръща в тотален хит. Става член на Залата на славата на рокендрола през 1989 г., а през 2005 г. получава награда „Грами“ за цялостен принос. През 2008 г. Уондър става носител на наградата „Гершуин“.