Страцин (община Кратово)

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Страцин.
Страцин
Страцин
— село —
Фреска в църквата „Свети Димитър“
Фреска в църквата „Свети Димитър“
42.1506° с. ш. 22.0322° и. д.
Страцин
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКратово
Географска областСредорек
Надм. височина732 m
Население185 души (2002)
Пощенски код1361
Страцин в Общомедия
Документ на Страцинската община от 16 май 1918 г. по време на българското управление през Първата световна война

Стра̀цин (на македонска литературна норма: Страцин) е село в източната част на Северна Македония, община Кратово.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северозападно от град Кратово. Отстои на приблизително равно разстояние от Куманово и Кратово.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Страцин е от големите български села в Кратовска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1847 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Страцинъ има 950 жители, всички българи християни.[1]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Страцинъ има 1000 българи екзархисти и 30 цигани и в селото работи българско училище.[2]

През 1906-1908 година Страцин е подложено на натиск от страна на сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и българската просвета. На 28 ноември 1906 година сръбски четници отвличат и убиват местния първенец Доде Петков.[3] На 19 август 1907 година сръбска чета напада селото, като отвлича 9 местни жители и трима жители на Кратово. По-късно отвлечените жители на Страцин са заклани[4] на 21 септември.[5] На 8 срещу 9 май 1908 година сръбска чета отново напада селото, убива 6 души, между които и една жена, изгаря 10 къщи, както и много стопански постройки.[6]

В края на май и през юни 1908 година скопският търговски агент Иван Икономов раздава 3000 лева на 23 от пострадалите българи в Страцин.[8][9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 18 души от Страцин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Панче Ив. Медаров от Велес е български кмет на Страцин от 3 ноември 1941 година до 13 май 1942 година. След това кметове са Драган К. Георгиев от Скопие (13 май 1942 - 22 юни 1943) и Анастас Йорд. Петков от Г. Оряховица (22 юни 1943 - 12 април 1944).[11]

През октомври 1944 г. по време на Втората световна война край Страцин Българската армия води едни от най-кръвопролитните и ожесточени сражения в новата българска военна история срещу германски части.

Според преброяването от 2002 година селото има 185 жители, от които 183 се самоопределят македонци и двама сърби.[12]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Страцин
  • Богдан Николов Байрактаров, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, работник, неграмотен, 1 рота на 3 солунска дружина, убит при Малгара[13]
  • Богатин Байрамски, македоно-одрински опълченец, 1 бригада на Македоно-одринското опълчение, убит на 1 ноември 1912 година[13]
  • Ваня Лазарова (1930 – 2017), народна певица от Северна Македония
  • Георги Веселинов Стоянов, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[14]
  • Кръсто Василков, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[15]
  • Максим Страцински, български революционер от ВМРО, станал по-късно ренегат заедно с Григор Циклев[16]
Починали в Страцин
  • Атанасие Джорджевич (? – 1905), сръбски четник
  • Богдан Димитров Манолов (1922 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[17]
  • Димитър Александров Симеонов (1916 – 1944), български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[18]
  • Димитър Василев Шиваров (? – 1944), български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[19]
  • Живко Василев Николов (1921 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война[20]
  • Живота Миладинович (? – 1905), сръбски четник
  • Иван Димитров Гълъбов (1926 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война[21]
  • Кирил Попгеоргиев Балабанчев (1909 – 1944), български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[22]
  • Колю Маринов Колев (1922 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[23]
  • Коста Илиев Тодоров Бокувански (1912 – 1944), български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[24]
  • Костадин Ангелич (? – 1905), сръбски четник
  • Любен Миланов Моисов (1920 – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[25]
  • Милутин Стоянович (? – 1905), сръбски четник
  • Михаил Иванов Ахмаков (1922 – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[26]
  • Михаил Маринов Милев (1923 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[27]
  • Михайло Ивкович – Дечак (? – 1905), сръбски четник
  • Наум Тодоров Николов (1923 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война[28]
  • Петър Давидов Белокапов (? - 1907), български деец, убит на 21 септември 1907 година в Страцин от сръбска чета заедно с още 14 души[29]
  • Петър Марчич Момчилович (? – 1905), сръбски четник
  • Симеон Донев Шуманов (1910 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[30]
  • Станиш Станкович (? – 1905), сръбски четник
  • Стефан Апостолов Георгиев (? – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[31]
  • Стефан Иванов Стефанов (1912 – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[32]
  • Стоил Арсенов Попов (1915 – 1944), български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[31]
  • Стоян Кръстич (? – 1905), сръбски четник
  • Тодор Стойкович Саринче (? – 1905), сръбски четник.[33]

Други

[редактиране | редактиране на кода]

На Страцин е наречена улица в квартал „Хладилника“ в София (Карта).

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 221.
  2. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  3. ↑ Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 370., Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 234-235.
  4. ↑ Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 415, 430.
  5. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 310.
  6. ↑ Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 448-449, Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 234-235., Одрински глас, брой 20, 25 май 1908, стр. 4.
  7. ↑ Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 448-449.
  8. ↑ Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 460-461.
  9. ↑ Славов. С. Българската дипломация в Македония и Одринско и ВМОРО, в: Известия на българското историческо дружество (ИБИД), том 41, 2011, стр.322., архив на оригинала от 25 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130925163725/http://www.ihist.bas.bg/archiv_doc_info/Izvestiya-BID_T41.pdf, посетен на 13 февруари 2013 
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
  11. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  12. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 18 април 2008 
  13. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
  14. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 16
  15. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
  16. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 217.
  17. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 176
  18. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 55
  19. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 128
  20. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 129
  21. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 3
  22. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 75
  23. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 178
  24. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 8
  25. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 110
  26. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 125
  27. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 151
  28. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 106, л. 55
  29. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 309 - 310.
  30. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 151
  31. ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 134
  32. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 133
  33. ↑ Краков, Станислав. Пламен четништва, Београд, 1930, стр. 22 – 24. // Архивиран от оригинала на 2013-12-03. Посетен на 2013-01-21.


     Портал „Македония“         Портал „Македония“