Стридояд

Стридояд
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
семейство:Стридоядови (Haematopodidae)
род:Стридояди (Haematopus)
вид:Стридояд (H. ostralegus)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Разпространение
Стридояд в Общомедия
[ редактиране ]

Стридоядът (Haematopus ostralegus) е птица от семейство Стридоядови. Среща се и в България.

Среща се почти целогодишно на територията на страната – наблюденията му покриват периода от 14 февруари до 31 декември. Над 63 % от срещите на вида са през гнездовия период. През зимата са направени само 3 % от наблюденията му. В България се срещат 2 подвида – Haematopus ostralegus ostralegus (в поречието на Марица) и Haematopus ostralegus longipes (в поречието на Дунав). През месеците юли и август в страната са наблюдавани най-големи струпвания на индивиди – до 80 екземпляра.[3][4][5][6]

Яйце на Haematopus ostralegus

За първи път за вида е съобщено в България през размножителния период от орнитолога Николай Боев край с. Тюленово (Добричко) и с. Сарафово (Бургаско) през 1949 г.[7] В България сформирани двойки са отбелязани от 21 април до 27 юли. Периодът на яйцеснасяне в България е от 25 април до 15 юли, а периодът на излюпването на малките е от 18 май до 27 юли. Максималният брой на снесените яйца в едно гнездо е 4, а максималният брой на излюпените малки в едно гнездо – 3.[8]

  1. Haematopus ostralegus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Стридояд. Посетен на 25 март 2012
  3. Боев, З. 1991. Разпространение и статус на стридояда (Haematopus ostralegus L. 1758) (Haematopodidae – Aves) в България. – Historia naturalis bulgarica, 3: 75 – 91.
  4. Боев, З. 1991. Стридоядът в България. – Лов и риболов, 12: 5.
  5. Петров, Ц., Ст. Стойчев, З. Боев 2007. Стридояд Haematopus ostralegus (Eurasian) Oystercatcher. – В: Янков, П. (отг. ред.) 2007. Атлас на гнездещите птици у нас. Българско дружество за защита на птиците. риродозащитна поредица, Книга 10. София, БДЗП, 232 – 233.
  6. Петров, Ц., Боев, З., Далакчиева, С. 2011. Стридояд Haematopus ostralegus (Linnaeus, 1758). – В: Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на Република България. Том. 2. Животни. ИБЕИ-БАН & МОСВ, София. 87.
  7. Боев, Н. 1962. Данни за лятното разпространение на някои птици в България. – Известия на Зоологическия институт и музей – БАН, 11: 31 – 46.
  8. Боев, З. 1991. Разпространение и статус на стридояда (Haematopus ostralegus L. 1758) (Haematopodidae – Aves) в България. – Historia naturalis bulgarica, 3: 75 – 91.