Структура на пазара

В икономиката под структура на пазара най-общо се разбира броят на фирмите, които произвеждат идентични продукти, които са хомогенни. Типовете пазарна структура включват:

  • Монополистична конкуренция, също наричана конкурентен пазар, където има голям брой фирми, всяка от които има малка част от пазарния дял и донякъде различни продукти [1].
  • Олигопол, при който пазарът е доминиран от малък брой фирми, които заедно контролират основната част от пазарния дял.
    • Дуопол, специален случай на олигополия с 2 фирми.
  • Монопсония, когато има само един купувач на пазара.
  • Олигопсония, пазар, при който при множество налични продавачи може да има само няколко купувача.
  • Монопол, при който има само един доставчик на продукт или услуга.
  • Съвършена конкуренция

Структурата на пазара може да се дефинира и като описание на поведението на фирмите в дадена индустрия или пазар [2]:

  1. действия, които са на разположение на тази фирма, като избор на цени, определяне на количеството, капацитет на продукция, определяне на локации, и т.н.
  2. брой на фирмите в индустрията, дали този брой е фиксиран и дали има достъп за нови попълнения
  3. фирмени очаквания, относно броя на конкурентните фирми и нови участници на пазара
  1. ((en)) Lawrence J. Gitman, Carl D. McDaniel, The Future of Business: The Essentials, Cengage Learning, 2008, стр. 23
  2. ((en)) Industrial organization: theory and applications, MIT Press, 1995, стр. 59
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Market structure в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​