Студен кладенец (язовир)

Тази статия е за язовира. За селото вижте Студен кладенец.
Студен кладенец
Стената на язовир „Студен кладенец“
Местоположение
41.6237° с. ш. 25.6222° и. д.
Местоположение в България
МестоположениеКърджали, Република България
Надм. височина225 m
СобственикНЕК ЕАД
Язовирна стена
Видбетонна
Височина67,5 m
Дължина338 m
Ширина корона8 m
Ширина основа61 m
Преливници1x 3600 m³/s
Езеро
Дължина25 km
Ширина1,5 km
Площ27,8 km²
Воден обем387 800 000 m³
ПритокАрда
Върбица
ОттокАрда
Водосб. басейн3708 km²
ВЕЦ
Виддеривационен
Напор65.8 m
Турбини6
Капацитет85 MW
Производство165 000 MWh

„Студен кладенец“ е язовир в южна България, разположен по средното течение на река Арда, на югоизток от град Кърджали. Той е част от Каскада „Арда“ на Националната електрическа компания.

Със своите 27.8 km² площ той е 3-тият по големина язовир в България след „Мандра“ и „Искър“.[1]

Подготовката за изграждане на язовира започва през 1954 г., а на следващата година започва и самият строеж, съпътстван от множество затруднения, породени от приижданията на реката. Официално е открит на 15 юни 1958 година.[2]

Местоположение

[редактиране | редактиране на кода]

Язовир „Студен кладенец“ е разположен на границите на общините Кърджали, Момчилград, Крумовград и Стамболово и заема части от землищата на Кърджали, Вишеград, Островица, Седловина, Лисиците, Широко поле, Зорница, Звезделина, Гургулица, Гняздово, Калоянци, Бойник, Конево, Бял кладенец и Рабово.[3] При изграждането на язовира е напълно залято дотогавашното село Дарец.

Характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Водосборната област на язовира има площ 3707,5 km²[2] със среден годишен отток 1600 млн. m³.

Според първоначалния проект водохранилището има общ завирен обем от 489 млн. m³, но измервания от 2001 година показват, че той е намален до 387,8 млн. m³ при залята площ 27,8 km².[2] Причина за намалението е интензивното запълване с наноси, което намалява след изграждането на язовир Кърджали през 70-те години.[2] Езерото заема 25 km по дължината на долината на Арда, достигайки в горния си край до град Кърджали.[2]

Язовирната стена е бетонна гравитачна, съставена от 27 блока, и е висока 67,5 m в най-високата си част, а дължината ѝ по короната е 338 m.[2] В основата си стената е широка 61 m, а в короната – 8 m. По короната преминава път с ширина 6 m.[2] Преливникът, разположен върху 9 блока в средата на стената, има капацитет 3600 m³/s, а основният изпускател – 180 m³/s.[2]

Функции

[редактиране | редактиране на кода]

Главното предназначение на хидровъзела е регулирането на големия и силно вариращ сезонен отток на р. Арда, както и напояване и производство на електроенергия чрез ВЕЦ „Студен кладенец“.[4]

Освен за това езерото на язовир „Студен кладенец“ се използва за рибовъдство и водни спортове (гребане, водни колела).

През последните години в язовира спират за почивка изчезналите като гнездещ вид в страната розови пеликани (Pelecanus onocrotalus) по време на есенния си прелет на юг.[5]

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Елен лопатар край язовир Студен кладенец
    Елен лопатар край язовир Студен кладенец

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Наредба № 24 от 17.05.2002 г. за условията и реда за определяне на зони за любителски и стопански риболов в държавните язовири и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и рибовъдство в тях, стр. 4
  2. ↑ а б в г д е ж з Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 102 – 103.
  3. ↑ https://kais.cadastre.bg/bg/Map
  4. ↑ По данни от Кратка българска енциклопедия, издание на БАН, 1969: средногодишно 208 млн. квтч.
  5. ↑ Boev, Z. 2020. Studen Kladenets Reservoir (CS Bulgaria), a stopover of the migratory Great White Pelicans (Pelecanus onocrotalus Linnaeus, 1758) through the Balkan Peninsula. – ZooNotes 164: 1 – 4.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „България“         Портал „България“