Студио Бабелсберг Studio Babelsberg | |
главният портал на студиото | |
Тип | Акционерно дружество |
---|---|
Индустрия | филмово студио |
Основаване | 1912 г. |
Седалище | гр. Потсдам, Германия |
Изпълнителен директор | Карл Вьобкен (Carl Woebcken)[1] |
Служители | 99 (31. дек. 2020)[1] |
Продукти | филмови, телевизионни и рекламни продукции |
Годишни приходи | 135 млн. евро[1] |
Чиста печалба | 19,5 млн. евро[1] |
Сума на баланса | 63,9 млн. евро[1] |
Уебсайт | www.studiobabelsberg.com |
Студио Бабелсберг в Общомедия |
Студио Бабелсберг в квартал Бабелсберг, град Потсдам (Германия), е най-старото филмово студио в света,[2] най-голямото в Германия и едно от най-големите в Европа.[3]
От 1912 г. насам много известни режисьори продуцират значими филми недалеч от вилната зона на квартал Бабелсберг, в и около Потсдам и Берлин, сред които са: Метрополис и Синият ангел. Най-известните продукции включват V като Вендета, Операция Валкирия, Писател в сянка, Облакът Атлас, Пазители на наследството, Островът на кучетата, Вавилон Берлин и Матрицата: Възкресения, както и спечелилите Оскар филми Пианистът, Фалшификатори (2007 г.), Ултиматумът на Борн, Четецът, Гадни копилета, Гранд хотел „Будапеща“ и Мостът на шпионите.
Първата сграда построена на терена на днешния „Медиен град Бабелсберг“, обхващащ около 460 000 кв. м. площ, е Стъкленото ателие, създадено от филмовата продуцентска компания Deutsche Bioskop, основана от Юлиус Грюнбаум през 1899 г.[4] Компанията Deutsche Bioskop възложила на Гидо Зеебер да потърси подходящ парцел в берлинска околия с цел разширяване на ателието си. След издаването на разрешението за строеж през 1911 г., строителните работи на стъклена къща на ул. Щансдорфер щрасе (на немски: Stahnsdorfer Straße) в село Новавес (днес част от квартал Бабелсберг в град Потсдам) започват през зимата на 1911/12 г. под техническия надзор на Гидо Зеебер. В тази сграда на 12.02.1912 г. започват снимките за нямия филм на режисьора Урбан Гад – „Танц на смъртта“ с участието на актрисата Аста Нилсен. По-късно компанията Deutsche Bioskopсе се слива с фирмата Decla (немския клон на френската филмова група Eclair), за да образуват общо дружество „Decla Bioscop“, което от своя страна през 1921 г. е закупено от продуцентската компания УФА, която оперира и до днес.
Неизвестният тогава асистент-режисьор Алфред Хичкок прави първия си филм през 1924/25 г. в Студио Бабелсберг. Години по-късно той обобщава: „Всичко, което трябваше да знам за създаването на филми, научих в Бабелсберг“.[5]
През 1926 г. за научнофантастичния филм на Фриц Ланг „Метрополис“ е построено най-голямото студио в Европа,[6] с размери 5400 квадратни метра и 14 метра височина; става въпрос за действащото и до днес хале „Марлене Дитрих“.
Фриц Ланг измисля обратното броене за втория си научнофантастичен филм „Жена на Луната“ в Бабелсберг през 1929 г., докато Йозеф фон Щернберг снима тук успешния филм „Синият ангел“ с Марлене Дитрих.
Били Уайлдър пише различни чернови на сценарии в Бабелсберг, включително сценария от 1929 г. за „Хора в неделя“ (режисьор: Роберт Сиодмак) и 1930 г. за филмовата адаптация на романа на Ерих Кестнер „Емил и детективът“ (режисьор: Герхард Лампрехт).
Времето през Ваймарската република може да се опише като часът на раждането на експресионистичното кино в Германия: прагматични начини на мислене в стила на новата обективност, консолидиране на филмовата индустрия чрез въвеждане на звукови филми и нарастващо политизиране на филма са на преден план.
През 1930-те и 1940-те години в Бабелсберг са заснети множество успешни ревюта.
Режисьори като Фридрих Мурнау (Последният човек), Фриц Ланг (Нибелунгите, Метрополис, М) и Георг Вилхелм Пабст (Безрадостната алея, Кутията на Пандора, Дон Кихот) са работили в Бабелсберг.
По време на националсоциалистическия период студиата произвеждат не само пропагандни филми на нацистите, като Евреинът Зюс, но и множество развлекателни филми – най-известните включват Жените са по-добри дипломати, Мюнхаузен и най-комерсиално успешният филм на нацисткия период – Голямата любов.[7] На 01.04.1938 г. град Новавес е слят с община Нойбабелсберг, за да се създаде град Бабелсберг, който през 1939 г. от своя страна пък става квартал на Потсдам, като така новото име целенасочено заличава славянското име „Новавес“.[8] От тогава насам студиото се намира на място, наречено Бабелсберг . Министърът на филма и пропагандата на Третия райх Йозеф Гьобелс – известен още като „Бабелсбергски коч“[9] поради близкото му жилище – е планирал разширяването на обекта.
Основната филмово-политическа цел на западните окупационни сили след края на Втората световна война е да предотвратят бъдещо натрупване на власт в германската филмова индустрия, както и (преди всичко американците) да пласират техните собствени продукции на германския кинопазар, а не да стимулират германската филмова индустрия да стъпи отново на крака, поради което реорганизацията на филмовата индустрия в Западна Германия протича много бавно. За разлика от това, в Източна Германия военната управа на Съветския съюз е заинтересована от бързо възобновяване на германската филмова индустрия под съветски надзор и привежда студията в Бабелсберг под егидата на държавното филмово дружество ДЕФА, което е основано на 17.05.1946 г.
От 1946 до 1990 г. в потсдамския квартал Бабелсберг са заснети над 700 игрални филма, над 150 детски филма и от 1959 до 1990 г. над 600 филма за националната телевизия на Източна Германия. През 1974 г. Якоб Лъжецът е единствената филмова продукция в Източна Германия, номинирана за Оскар. „Коминг аут“ се счита за единствения кинофилм на ГДР посветен изцяло на хомосексуална тематика.
На 01.07.1990 г. снимачната площадка е прехвърлена в ръцете на Доверителното учреждение, което има за цел да раздържави предприятията на ГДР. През 1992 г. то продава филмовото студио на френската компания Compagnie Générale des Eaux (днес Вивенди и Veolia Environnement) и така студиото се приватизира. То започва да действа под новото фирмено име „Студио Бабелсберг ООД“ (на немски: Studio Babelsberg GmbH) и милиони долари се инвестирани в разширяването на студиата и изграждането на т. нар. „медиен град“ – квартал, в който са концентрирани фирми и студиа свързани с кинопродукцията.
На 03.01.2022 г. Студио Бабелсберг обявява, че бива продадено на американската компания за недвижими имоти TPG Real Estate Partners (TREP). TREP спечелва мажоритарен дял в студиото чрез придобиване на дял от основния акционер Filmbetriebe Berlin Brandenburg GmbH на цена от 4,10 € за акция след публично предложение за изкупуване. Студио Бабелсберг обаче щяло да бъде запазено като собствена марка.[10][11]
През 2004 г. Compagnie Générale des Eaux, която е неуспешна в бизнеса с филмовото студио, продава акциите си на новите собственици, Карл Вебкен и Кристоф Фисер, и тяхната холдингова компания „FBB – Filmbetriebe Berlin Brandenburg GmbH“. Те пускат филмовото студио на борсата през 2005 г. под името „Студио Бабелсберг АД“ (на немски: Studio Babelsberg AG). Акциите са снети от борсата на 30.06.2016 г. поради лоши икономически резултати.[12][13]
През 2012 г. Студио Бабелсберг чества своята 100-годишнина. През септември 2021 г. Студио Бабелсберг се съгласява да бъде мажоритарно закупено от американската компания за недвижими имоти TPG Real Estate Partners (TREP), която е дъщерно дружество на инвестиционната компания <i>TPG Capital</i>.[11][14]
Студио Бабелсберг днес е част от т. нар. „Медиен град Бабелсберг“, който представлява ареал с площ над 46 хектара, където работят около 2000 души от филмовата и медийната индустрия, и който включва освен Студио Бабелберг също така и Филмовия университет Бабелсберг „Конрад Волф“, студиата на обществения регионален канал „Телевизия Берлин-Бранденбург (rbb)“, студиото на втория национален канал ZDF в бранденбургската столица, централата на Германския филмов оркестър Бабелсберг, Германският радио-телевизионен музей, Германският радио-телевизионен архив, Училището за електронни медии, продуцентската компания „УФА“, Институтът за медийни науки „Ерих Помер“, Радио Теди, Бабелсбергската филмова гимназия (bfg), Медийното училище Бабелсберг (msb), увеселителния парк „Филмов парк Бабелсберг“ и множество офис-сгради на филмови продуцентски компании, агенции и други над 150 по-малки фирми.
С финансиране от Федералното министерство на икономиката и енергетиката през юни 2017 г. в Медийния град Бабелсберг е създаден т. нар. Digital Hub Germany[15] с целта да се създаде уникален по рода си дигитален център в областта на медийните технологии. Така, централизирано от Потсдам, ще се насърчава дигиталните иновации в областта на филма, телевизията и новите медии. Днес центърът се нарича MediaTech Hub Potsdam.[16] Според данни на градската администрация на Потсдам от юли 2020 г. седалищата на над 1000 фирми от сектора на информационните технологии се намират в бранденбургската столица.[17] MediaTech Hub Potsdam / Медийният град Бабелсберг са мяство, където заинтерсовани могат да завързват контакти и да работят съвместно. Освен това тук биват разработвани и прилагани нови цифрови методи за усвояване на данни и производство на медии (напр. виртуална и обогатена реалност).[18][19]
До средата на 2020-те години предстои изграждането на хотелен и конгресен център, нови офис-сгради, жилищни сгради, както и многоетажен паркинг за около 500 милиона евро.[20]
По настоящем филмовото студио е едно от най-оборотните студия за кинофилми в Европа.[3] Успешни продукции са например холивудски филми, които са осъществени в Студио Бабелсберг в Потсдам и Берлин, като например Превъзходството на Борн, Операция Валкирия, Гадни копилета или филмовата адаптация на Бернхард Шлинк на „Четецът“.
Ареалът на Студио Бабелсберг обхваща площ от над 173 000 m². Като цяло то се състои от 21 студия с обща вътрешна площ от над 25 000 m², което го прави едно от най-големите европейски филмово-студийни комплекси.[3] Студиото покрива всички фази и области на филмово производство от А до Я на едно място; например, чрез дъщерното дружество Studio Babelsberg Motion Pictures се реализира целия производствен процес на филмова продукция.
Известните германски телевизионни продукции включват например няколко сезона на световноизвестните сериали Вавилон Берлин и Dark.[21][22]
Освен кинопродукциите и телевизионните игрални филми, през 2015 г. в Потсдам, Берлин и околностите е сниман и американският телевизионен сериал Вътрешна сигурност. С целия си пети сезон Вътрешна сигурност бе първият американски сериал, сниман изцяло в Германия.[23] През зимата на 2015/16 г. втори американски сериал, Berlin Station, беше заснет в помещенията на студиото и на автентични места в Потсдам и Берлин. Тук са снимани и други международни сериали като Counterpart и Foundation за Apple TV+.[24]
През юни 2018 г. на ареала на Студио Бабелсберг е открито ново звукозаписно студио за 3D филмо-заснемане.[25] Според студиото това е първото подобно студио на европейския континент. Обемното студио е с площ от 170 м² и е оборудвано с 32 камери. В помещението хората и предметите могат да бъдат сканирани триизмерно и реалистично в цял ръст.[25] Основна технология за студиото е специално разработена от Института „Хайнрих Херц“ от дружеството „Фрауенхофер“. Компанията-оператор на звукозаписното студио „Volucap GmbH“ е основана от акционерите Арри, дружество „Фрауенхофер“, Interlake System GmbH, Студио Бабелсберг АД и продуцентската компания УФА ООД.[25] Студио Бабелсберг държи 23.8 % от акциите.[26] Освен 3D филмите, в бъдеще ще могат да се снимат и филми, в които зрителите ще могат с помощта на специална техника да решават сами от каква гледна точка искат да проследят събитията във филма.[27]
След завършване на снимките на Матрицата: Възкресения през 2020 г., Студио Бабелсберг преименува най-голямата си студийна зала (снимачна площадка № 20) в „Rainbow Stage“ (снимачна площадка на дъгата) в чест на сестрите Уашовски, една от които е трансджендър.[28]
През 2021 г. в Студио Бабелсберг е създадена най-голямата постоянна виртуална снимачна площадка в Европа за голямата европейска продукция на Netflix – „1899“.[29]
Годината на производство е посочена в скоби.
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Studio Babelsberg в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |