Су-24

„Сухой Су-24“
Описание
Държава	СССР, Русия
Тип	фронтови бомбардировач
Конструктор	Е. С. Фелснер
Производител	ОКБ Сухой
Произведен	1971 – 1993
Произведени бройки	~1400
Първи полет	17 януари 1970 г.
Използван от	Военновъздушни сили на СССР Военновъздушни сили на Руската федерация Военновъздушни сили на Украйна
В експлоатация от	1975 г.
Състояние	на въоръжение, спрян от производство
Тактико-технически данни
Размах на крилете	17,5 m
Височина	6,19 m
Таван на полета	11 000 m
Су-24 в Общомедия

Първи прототип на бомбардировача Т6-1

Су-24 („Изделие Т-6“, условно наименование на НАТО – Fencer) е съветски и руски фронтови бомбардировач с крило с изменяема стреловидност, предназначен за нанасяне на ракетно-бомбени удари във всякакви метеорологични условия, денем и нощем, включително на ниски височини с прицелено унищожаване на земни и наземни цели.

История

Су-24 извършва първия си полет на 17 януари 1970 г. Приет е на въоръжение на 4 февруари 1975 г. Има няколко модификации, в това число разузнавателен и за активни радиосмущения. Су-24М, МР, МП и М2 са оборудвани със система за дозареждане във въздуха.

При изпитванията на Су-24 (1971 – 1974 г.) само за бойното му използване са проведени над 2000 полета^[1], участвали са 19 апарата.

Произвеждан е в авиозаводите в Новосибирск и Комсомолск на Амур. Серийното производство на всички модификации е прекратено през 1993 г.

Модернизираният Су-24М2 извършва първия си полет през 2001 г.

През 2006 г. се намира на краен етап от изпитванията^[2] През 2007 г. първите два Су-24М2 постъпват на въоръжение.

Конструкция

Представлява двудвигателен високоплан с крило с изменяема стреловидност. В зависимост от режима на полет крайните части на крилата могат да се поставят под различен ъгъл в четири положения – 16° при излитане и кацане, 35° в крайцерски дозвуков полет, 45° при бойни маневри, 69° при полет на околозвукови и свръхзвукови скорости. Снабден е с триточково прибиращо се шаси. Фюзелажът е полумонокок. Кабината е двуместна. Пилотът и щурманът са разположени един до друг. Уредите за управление са дублирани. Катапултните седалки са тип К-36ДМ.

Самолетът е снабден с два турбореактивни двигателя с форсаж с максимална тяга 2х11 500 kgf. Вградените резервоари са с вместимост до 11 700 литра, като има възможност за външно окачване на два допълнителни резервоара по 3000 литра. В носовата част се намира подвижната щанга на горивоприемника за дозареждане във въздуха.

Бордовата цифрова прицелно-навигационна система е ПНС-24 „Пума“.^[3] включва радар за преден обзор „Орион-А“ и радар за предупреждение за опасност от сблъскване при нисковисочинен полет „Релеф“. Системата обезпечава автоматично извеждане на самолета в зададен район, полет по програмиран маршрут, автоматично завръщане на собственото летище и заход за кацане до височина 40 – 50 m. Също така поддържа и режим на автоматичен нисковисочинен полет с автоматично следене на релефа на местността.

Максималната излетна маса е 39,7 t, максималната скорост полет на височина е 1700 km/h, таванът е 11 500 m.

Модификации

• Су-24М – модернизиран бомбардировач. Пръв полет през 1976 г. Снабден с нова прицелно–навигационна система ПНС-24М „Тигър“. Може да извършва автоматичен полет със следене на релефа на местността на височина 50 m.
• Су-24МП – радиоелектронно заглушаване. Пръв полет през декември 1979 г. Произведени са 10 броя.
• Су-24МР – разузнавач. Пръв полет през септември 1980 г. Произведени са 130 броя^[4].
• Су-24МК – експортен вариант на Су-24М. Пръв полет през 1987 г.
• Су-24М2 – съвременна модернизация. Снабден е с нова навигационна система, която посредством интеграция на данни, постъпващи от различни източници, позволява извършване на продължителен полет на височина 30 – 50 m (кратковременно на височина 10 – 30 m). Може да носи по-разнообразно въоръжение, вкл. ракети Х-31П и Х-59М^[5]

Употреба

През Афганистанската война (1979 – 1989) съветските Су-24 се използват ограничено. Изпълняват бойни задачи само по време на Панджшерските операции през 1984 г. и изтеглянето на съветските войски през 1988 – 1989 г. Су-24 никога не са базирани на територията на Афганистан, а всички бойни полети са от съветски авиобази в Средна Азия. Няма бойни загуби.

Иракските Су-24 по време на Войната в Персийския залив не извършват бойни полети. Прехвърлени са в Иран, където и остават след края на войната.

Су-24 намиращи се в Азербайджан намират ограничено приложение в хода на Карабхската война.

Узбекските Су-24 участват в гражданската война в Таджикистан. Един от тях е свален.

Най-интензивно Су-24 са използвани при бойни полети по време на военните действия в Чечня.

Също така руски Су-24 са използвани по време на войната в Южна Осетия през 2008 г.^[6].

Един либийски Су-24 е свален от въстаници по време на гражданската война в Либия през 2011 г.^[7][8][9].

На 24.11.2015 г. руски Су-24, участващ във военната интервенция на Русия в Сирия, е свален в района на сирийско-турската граница от турски изтребител Ф-16. Двамата членове на екипажа катапултират, като пилотът е убит при приземяването си от сирийски туркмени.^[10][11]

Оператори

Настоящи

•  Русия:
  • ВВС – 124 Су-24М към 2012 г. (от тях 40 Су-24М2)^[12][13]. Планира се всички Су-24 да бъдат изведени от употреба до 2020 г.^[14]
  • ВМФ – 51 Су-24 към 2012 г.^[15]

Су-24 от ВВС на Украйна

•  Украйна:
  • ВВС на Украйна – 25 Су-24М (+55 на склад) и 23 Су-24МР към 2012 г.^[16].
•  Алжир – 34 Су-24М/Су-24МК и 4 Су-24Е към 2010 год^[17]
•  Узбекистан – 23 Су-24 към 2010 г.^[18]
•  Иран – 30 Су-24MK към 2010 г.^[19]
•  Сирия – 20 Су-24 към 2010 г-^[20]
•  Ангола – 12 Су-24 към 2010 г.^[21]
•  Казахстан – 23 Су-24М и 12 Су-24МР към 2010 г.^[22]
•  Азербайджан – 5 Су-24 към 2010 г.^[23]

Бивши

Су-24 от ВВС на Беларус на авиошоу в Радом

•  Беларус – 23 Су-24М и 12 Су-24МР към 2010 год^[24]. През февруари 2012 г. министърът на отбраната на Беларус Юрий Жадобин обявява снемането на бомбардировачите от въоръжение.
•  Ирак – част от самолетите е унищожена по време на войната от 2003 г., а останалите прелитат в Иран.
•  Либия – 6 Су-24МК към 2010 г. Унищожени по време на Гражданската война в Либия.

Аварии и катастрофи

Су-24 се счита за сложен за управление самолет, за който са известни многобройни аварии и катастрофи. Още по време на полетните изпитвания катастрофират 14 Су-24 и Су-24М. Към 1998 г. това е най-често авариращият самолет в руските ВВС, като общите загуби възлизат на около 100 самолета.^[25]. До 2012 г. има регистрирани над 120 аварии и катастрофи.

Характеристики

Чертеж на Су-24

Приведените по-долу характеристики съответстват на модификацията Су-24М:

Общи характеристики

• Екипаж: 2-ма – пилот и щурман
• Дължина: 24,594 m
• Разпереност:
  • при ъгъл на стреловидност χ=16°: 17,638 m
  • при ъгъл на стреловидност χ=69°: 10,366 m
• Ъгъл на стреловидност по предния ръб: 16°/ 35°/ 45°/ 69°
• Напречно V на крилото: −4,5°
• Маса (празен): 22 300 kg
• Маса (пълен): 23 700 kg
• Нормална излетна маса: 33 500 kg
• Макс. излетна маса: 39 700 kg
• Нормална кацаща маса: 24 500 kg
• Максимална кацаща маса: 24 500 kg
• Маса на горивото: 9800 kg
• Обем на резервоарите: 11 860 l
• Двигател: 2хАЛ-21Ф-3
• Мощност: 76,5 kN всеки

Тактико-технически характеристики

• Максимална скорост:
  • на голяма височина: 1700 km/h (1,35М)
  • на височина 200 m: 1400 km/h (без окачен товар)
• Скорост на излитане: 360 – 400 km/h
• Скорост на кацане: 285 – 310 km/h
• Боен радиус: 560 km (на височина 200 m с допълнителни резервоари и нормално бойно натоварване)
• Транспортен радиус: 2850 km (с окачени допълнителни резервоари)
• Практически таван: 11 500 m
• Дължина на разбега: 1150 – 1250 m (при нормална излетна маса)
• Дължина на пробега: 950 – 1000 m (със спирачен парашут)
• Максимално експлоатационно претоварване: + 6,5 g

Въоръжение

• Оръдие: едно шестстволно 23-mm ГШ-6-23 с 500 снаряда
• Точки за окачване: 8
• Максимално тегло на боен товар: 7500 kg
• Бомби:
  • 3 × 1500 kg (ФАБ-1500, КАБ-1500Л/ТК и т. д.) или
  • 7 × 500 kg (КАБ-500Л/КР, ЗБ-500) или
  • 10 × 500 kg (ФАБ-500, РБК-500) или
  • 30 или 16 × 250 kg (ФАБ-250, РБК-250) или
  • 38 × 100 kg (ОФАБ-100) или
  • 7 × контейнера КМГУ-2
• Управляеми ракети:
  • ракети „въздух-въздух“: 2 × Р-60 (АА-8)
  • Ракети „въздух-повърхност“:
    • 4 × Х-25МЛ/МР или Х-23
    • 3 × Х-29Л/Т или Х-59
    • 6 × С-25Л
    • 2 × Х-58
• Неуправляеми ракети:
  • 192 (6 × 32) × 57-mm С-5 в блокове УБ-32 или
  • 120 (6 × 20) × 80-mm С-8 в блокове Б-8М или
  • 30 (6 × 5) × 122-mm С-13 в блокове Б-13Л или
  • 4 × 240-mm С-24 или
  • 6 × 266-mm С-25
• Допълнително въоръжение:
• Контейнери с оръдия: 3 × СППУ-6 с 23-mm оръдие ГШ-6-23 с 400 снаряда
• Окачен контейнер за целеуказване „Фантасмагория“

Източници

1. 929-й Государственный лётно-испытательный центр Министерства обороны Российской Федерации
2. 929 ГЛИЦ
3. www.radar.net.ua, архив на оригинала от 9 декември 2012, https://web.archive.org/web/20121209060537/http://www.radar.net.ua/catalogue.php?lang=ru&root=2&item=6, посетен на 25 януари 2013 
4. Сухой Су-24МР
5. Су-24М2
6. Итоги войны: мир меняется
7. Gunfire rings out in Libyan capital Архив на оригинала от 2011-06-30 в Wayback Machine. (CNN, 5 март 2011)
8. Libya rebels battle against Qaddafi air force (CBS, 5 март 2011)
9. Блог на Ал-Джазира от 6 март 2011 (две фотографии на сваления самолет)
10. www.vesti.bg
11. www.vesti.bg
12. [1]^{[неработеща препратка]}
13. lenta.ru
14. lenta.ru
15. Order of Battle – Russia, архив на оригинала от 20 август 2017, https://web.archive.org/web/20170820044946/http://www.milaviapress.com/orbat/russia/index.php, посетен на 25 януари 2013 
16. The Military Balance 2010. p.-197
17. Military Balance 2010. стр. 246
18. The Military Balance 2010. стр. -373
19. The Military Balance 2010. p.-253
20. The Military Balance 2010. p.-273
21. The Military Balance 2010. p.-294
22. The Military Balance 2010. p.-365
23. The Military Balance 2010. p.-177
24. The Military Balance 2010. p.-178
25. Су-24/24М. Аварии, катастрофи и бойни загуби

Външни препратки

• Официален уебсайт на Сухой Архив на оригинала от 2015-12-28 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Су-24“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​