Супин
Супинът е нелична глаголна форма, близка до инфинитива, която изразява цел и се използва при глаголите за движение. Характерна е за индоевропейските езици. Супин е съществувал в старобългарския и в латинския език. Понастоящем се използва в някои славянски езици, като словенския и лужишкия, а също в румънския, шведския и в някои наречия на литовския език.
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Славянски езици
[редактиране | редактиране на кода]Супинът е съществувал в праславянския език (*jьdǫ sъpatъ при инфинитив *sъpati). Предполага се, че представлява вкаменял падеж от глаголно име с абстрактно значение и по произход е абстрактно име със стара основа на кратко -j във винителен падеж. В повечето съвременни славянски езици обаче е изчезнал, като най-често е бил заменян от инфинитив. В съвременния чешки език инфинитивът завършва на -t (архаично -ti) под влияние на супина.
В словенския език супинът се използва след глаголи, означаващи движение, и формата му е подобна на тази на инфинитива, само че с изпуснато крайно -i. Например biti – bit (съм).
В долнолужишкия език също има супин:
- супин: źi spat („иди да спиш“);
- инфинитив: njok spaś („не искам да спя“).
Български език
[редактиране | редактиране на кода]Супинът е съществувал и в българския език, но е изчезнал в говоримата реч още в старобългарския период, въпреки че се среща в някои среднобългарски текстове. Писмените паметници показват, че той много често е бил заместван от инфинитив.[1] Супинът се е употребявал след глаголи за движение и е имал следните окончания:
- -
за глаголи с инфинитив на -
:
, 
, 
, 
, 
;
- -
за глаголи с инфинитив на -
:
- ,
, 
.
Латински и романски езици
[редактиране | редактиране на кода]Латински език
[редактиране | редактиране на кода]В системата на латинския глагол супинът е една от неличните форми наред с инфинитива, герундия, герундива и причастията. Той съществува в две форми и представлява остатък от форми на глаголно съществително име: в акузатив (винителен падеж) на -um (supīnum primum), и в аблатив на -u по четвърто склонение (supīnum secundum)[2].
Първата форма на супина (supīnum primum) с наставка -tum или -sum се използва след глаголи за движение и изразява цел:
- Gladiatores adfuerunt pugnatum – Гладиаторите дойдоха да се бият
- Eo lusum – Отивам да играя
или пасивно бъдеще:
- Credidit se necatum iri – Помѝсли, че ще бъде убит
Втората форма на супина (supīnum secundum), с наставка -ū, се среща по-рядко и се отнася до ограничен брой глаголи. Използва се, за да изрази цел или отношение:
- Res mirabilis visū – Нещо приятно за гледане
- Horribile dictū – Ужасно е да се каже
- Puer difficilis doctū – Дете, трудно за възпитаване
От супинната основа се образуват минало страдателно причастие на -tus (-sus) и бъдещо деятелно причастие на -tūrus (-sūrus).
Румънски език
[редактиране | редактиране на кода]От съвременните романски езици румънският е единственият, който наследява супина от латинския, но тази форма се употребява сравнително рядко в сравнение с другите нелични глаголни форми. Произходът и статутът на супина в съвременния румънски не е напълно изяснен и съществуват мнения, че той не е наследник на латинския и в действителност изобщо не е супинна форма, а субстантивирана форма на миналото причастие. Тази теза се основава на ниската честота на употребите на супина в народнолатинския и синтактичната ограниченост на конструкциите, в които той участва [3].
В румънския език супинът присъства като елемент както от глаголната, така и от именната група. В качеството си на отглаголно съществително той може да формира център на именна група, а в качеството си на отглаголно прилагателно – да изпълнява атрибутивни функции. В глаголната верига супинът заема позицията на подчинен елемент от глаголен тип, по-рядко изпълнява ролята на самостоятелно сказуемо. Най-честото му съответствие в българския език е отглаголно съществително, въведено с предлога „за“[3]:
- Această carte este de citit – Тази книга е за четене.
Шведски език
[редактиране | редактиране на кода]В миналото разликата в употребата на супин и минало причастие в шведския език е била по-скоро диалектна, отколкото граматическа, но в съвременния език употребата е стандартизирана. Днес супинът се използва със спомагателния глагол ha (имам) за образуване на сложно минало глаголно време. За глаголи от I, II и III група супинът съвпада с формата за среден род на миналото причастие. За глаголи от IV група супинът завършва на -it.
- Jag har ätit maten. – Изял съм вечерята.
- Jag har druckit lite vatten. – Изпил съм малко вода.
Литовски език
[редактиране | редактиране на кода]В някои диалекти на литовския език супинът се използва с глаголи за движение за разлика от книжовния език, където се използва инфинитив. В миналото супинът е бил по-широко използван и не е бил ограничен до няколко диалекта на езика.
- Moterys eina miestan duonos pirktų – Жените отиват в града да купят хляб
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иван Харалампиев, Историческа граматика на българския език.
- ↑ Недялка Георгиеа, Латинска граматика, архив на оригинала от 6 март 2016, https://web.archive.org/web/20160306052446/http://kkf.proclassics.org/LinguaLatina.php, посетен на 27 октомври 2009.
- ↑ а б Ваня Накова, Относно някои съответствия между употребите на супина в румънския и сегашното страдателно причастие в българския – Съпоставително езикознание / Contrastive Linguistics XXXIII, 2008, кн. 3.[неработеща препратка]