Счетоводният баланс[1] е техническо средство за реализиране на способа на балансовото обобщаване. Термин е от финансовото счетоводство и управленското счетоводство.
По своята същност това е инструмент за получаване на счетоводна информация, която се отличава със следните характеристики:
- статична информация за състоянието на активите, пасивите и собствения капитал на предприятието към определен момент;
- обобщена информация по раздели, групи и статии (еднородни показатели) за активите, пасивите и собствения капитал на предприятието;
- организирана информация с обективнo равенствo: Сумата на активите е равна на сумата на собствения капитал плюс сумата на пасивите.
![{\displaystyle \sum _{i=1}^{n}A_{i}=\sum _{j=1}^{m}CK_{j}+\sum _{k=1}^{l}\Pi _{k};}](https://wikimedia.org/api/rest_v1/media/math/render/svg/94dc41754211151d2f4e728531f3f3c5dcee6159)
Забележка.
не е произведение на
, а означава
на брой елементи от състава на собствения капитал (СК).
Активът отразява имуществото на предприятието и позициите се подреждат според ликвидността на активите, като се започва от най-неликвидните активи и се стига до най-ликвидните. Пасивът е дясната страна на счетоводния баланс и отразява източниците на финансиране за това имущество – собствени и чужди.
- Градев, Н. „Обща теория на счетоводството“. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“, 2003
- Пергелов, К. „Счетоводство и анализ на баланса“, 2004
- ↑ Също: „счетоводно имуществено равнение“ или само „имуществено равнение“.