Семейно право |
---|
Встъпване в брак |
Правни положения със силата на брак |
Разпадане на брака |
Въпроси, касаещи децата |
Свързани теми |
При различни законодателства |
Правно признание на eднополовите граждански съюзи |
---|
Правни формулировки |
Брак: |
Други правни формулировки Граждански съюз, регистрируемо партньорство, съжителство. |
По страна и година на приемане |
Признати национално |
Дания (1989) Люксембург (2004) |
Като нерегистрирани съжителства |
Признати в някои региони |
Признати преди легализирането на еднополов брак |
Холандия (повсеместно) (1998) |
В процес на обсъждане |
Виж още |
Еднополов брак |
Съвместното съжителство (домашно съжителство, домашно партньорство или според бъгарското законотворчество фактическо съжителство или фактическо съпружеско съжителство) е законов институт и връзка между двама души, които живеят заедно, тоест на съпружески начала и споделят общ дом, без да са обвързани чрез брак. В някои юрисдикции съвместното съжителство е равносилно на гражданския съюз. Чрез него се признава личната обвързаност на двама партньори, които живеят заедно, но нямат сключен граждански брак.
В някои правни системи нормативните уредби засягащи домашното партньорство са установени доброволно, без да им е наложено от съд.
Придобивайки законово признание, небрачните двойки могат да се ползват от някои права, с които разполагат брачните партньори. Най-често това са право на обща собственост, облекчени режими на разпореждане с такава, право над собствеността придобита по време на съжителството, право на издръжка, право на болнични посещения на партньора и пр.
Съвместното съжителство се използва като алтернатива за уреждане в някои случаи и на статута на еднополовите двойки, в държави където те не могат да сключат брак или граждански съюз.
Терминът „фактическо съпружеско съжителство“ (1), „фактическо съжителство“ (2), както и „фактическа връзка“ (3) присъства в българското законодателство в:
и други.
Фактически брак или фактическо (семейно) съжителство е част от дефиницията на съжителство без брак в предложения през 2008 – 2009 законопроект за нов семеен кодекс. Законопроектът прави разграничение между регистрирано и нерегистрирано фактическо съжителство. [6]Той обаче не е приет в пълния си вид и в него е въведен само правния принцип за брачен договор. Препоръка за приемане на статута за фактическо съжителство е изпратена от Комисията по защита от дискриминация до Народното събрание [7]. От законопроектът обаче излиза фактическото съжителство за ЛГБТ двойки. Проектът е одобрен от правителството, но много от предлаганите промени, включително съвместното съжителство, отпадат в новия закон при гласуване в Парламента.
Според уеб страницата Правен свят така България остава „една от малкото държави в Европа, която няма в семейния си закон правна регламентация на фактическото съпружеско съжителство“. [8]