За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Съединителят е машинен елемент в задвижването, който служи за съединяване на валове и други машинни елементи (зъбни колела; барабани и др.). Основното му предназначение е да предава въртящ момент от един вал на друг или от вал на свободно поставен върху него машинен елемент (ремъчна шайба, зъбно колело и др.).
Най-важната част от триещия съединител е задвижващият диск, който предава въртящия момент от коляновия вал. Той се състои от метален диск, върху предната и задната плоскост, на който са залепени и захванати с нитове тънки дискове от специален фрикционен материал – феродо. Феродото (името му идва от фирмата, която първа го е създала) е изработено от азбест и месингови стружки, споени с пластмасови смоли. То има голям коефициент на триене, който се запазва при висока температура – до 400 градуса по Целзий. Феродовият (задвижваният) диск се притиска силно към задвижващия (към маховика) от притискателния диск. Силата на притискане се създава от 6 – 8 големи пружини или от една централна такава. При различните автомобили има и различни видове съединители.
Съединителите трябва да са конструирани така че:
Според принципите на действие съединителите за свързване на валове се делят на: механични, хидравлични и електрически.
В електрическите и хидравличните се използва действието на електрическите (магнитни) и хидродинамични сили.
Механични съединители:
|