Сънливцови

Сънливцови

Африкански горски сънливец (G. murinus)

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (†Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) разред: Гризачи (Rodentia) подразред: Катерицообразни (Sciuromorpha) семейство: Сънливцови (Gliridae)

Научно наименование

Gliridae Thomas, 1897

Сънливцови в Общомедия

[ редактиране ]

Сънливцови (Gliridae) или още съсели е семейство дребни бозайници от разред Гризачи (Rodentia). Включва 9 рода с около 30 вида, разпространени в Евразия и Африка.

Физически характеристики

На външен вид живеещите на земята сънливци приличат на мишки, а дървесните форми — на дребни катерици. Дължината на тялото с главата достига 200 mm, а на опашката - 160 mm. Предните крайници имат четири, а задните пет пръста. Козината е гъста, мека и едноцветна, сива или кафеникава. Характерна особеност на сънливците, в сравнение с останалите гризачи, е липсата на сляпо черво.^[1]

Разпространение

Сънливците са разпространени в Палеарктика, Югоизточна Азия и Африка, като най-голямо е разнообразието им в Европа.^[1]

В България се срещат четири вида: обикновен сънливец (Glis glis), горски сънливец (Dryomys nitedula), мишевиден сънливец (Myomimus roachi) и лешников сънливец (Muscardinus avellanarius). Съществуват предположения за наличието и на вида градински сънливец (Eliomys quercinus), но те не са потвърдени.^[1]

Начин на живот

Сънливците обитават горските и извънселищните райони, където има орехови и лешникови дървета, с чиито плодове основно се хранят. Консумират също така листа, семена и плодове, като нагризват гроздето и плодовете, причинявайки загуби на производителите. Наименованието си носят от това, че през по-голямата част от годината (от ноември до май) спят зимен сън, изпадайки в хибернация.

Сънливците раждат веднъж, най-много два пъти годишно, най-често през през юли-август, по 4-6 малки, които до петнадесетия ден са слепи и глухи. Гнездят в хралупи на дървета (някои видове и на открито по клоните на храсти и дървета), в тавани на хижи и стопански постройки (главно големият сънливец). Сънливците са нощни животни – през деня спят, а нощем са активни, събират орехи и лешници и ги складират в близост до гнездата си. (Могат да се открият до няколко килограма орехи и лешници.)

Техни неприятели са котки, порове, белки, нощни и дневни грабливи птици, плъховете, които са около 2-3 пъти по-големи от обикновения сънливец, когато се срещат с тях обикновено ги нападат и убиват.

Родове

Подсемейство Graphiurinae

• Род Graphiurus (14 вида)

Подсемейство Leithiinae

• Род Chaetocauda (1 вид)
• Род Dryomys (3 вида) – Горски сънливци
• Род Eliomys (3 вида) – Градински сънливци
• Род Muscardinus (1 вид) – Лешникови сънливци
• Род Myomimus (3 вида) – Мишевидни сънливци
• Род Selevinia (1 вид)

Подсемейство Glirinae

• Род Glirulus (1 вид)
• Род Glis (1 вид) – Обикновени сънливци

Бележки

1. Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 318-320.